Имението на Елизабет xD

Влезнаха в стаята и. Бутна я да седне в леглото.

Тя седне.Погледна го уплашено.Чакаше да й крещи.
-какво стана сега, Сиел?

-Защо ми се сърдиш!?-Хвана раменете и. И крещеше.

-Защото ме удари.-каза спокойно и леко уплашено.

Бащата на Лизи чу викове от стаята й.Влезна.
-какво стана, Сиел?

Пусна я.
-Добър ден сър.-Поклони се.

Погледна баща си.Подрпя ръката си на коляното, а в/у нея главата си, така че да покрие синината.

-Здравей и на теб Сиел.-усмихна му се.-Надявам се, да няма проблем с Елизабет.-погледна Лизи.-какво стана?

-Не няма никакъв проблем. ПОне свързано с нея.

Погледна сиел.
-Наистина няма нищо.

Повдигна едната си вежда.
-какво стана, Сиел?

-Нищо не е станало сър Извинете ме, ако съм ви обезпокоил.-Тръгна към вратата.

Хвана го за ръката.Обърна го към себе си.
-Кажи ми.-погледна гоПосле го пусна.

Лизи погледна баща си.После към Сиел.

-Няма нищо господине. Просто малко се ядосах и не трябваше да си го искарвам от Ли... Елизабет.

Изобщо не вярваше в това.
-Какво те ядоса?Днеска заедно ли бяхте?Не те видях в имението Елизабет.

Лизи се притесни.Щеше да се изправи, но се отказа.
-Ъм..аз...

-Да бяхме заедно. Ядоса ме кучето.

-Плуто?Елизабет доста ми акза за него.

Отдъхна си.

-Да Плуто...-Погледна Лизи.

Изглеждаше му, малко странно Сиел и Лизи.
-Сиел остани днеска за вечеря.

-За вечеря?-развълнува се и се изправи.После се сети, че се сърди.И пак седна, като отново си скри бузата.

Погледна я. И се усмихна незабележимо.
-Добре ще остана.

-Перфектно.Добре тогава, ще се видим след малко.-излезна от стаята й.

Тя също не можа да се сдържи и се усмихна.

-Сега ми кажи! Защо се сърдиш!?-Каза стискайки зъби.

Развали си усмивката ;D
-Казах ти.Ако не ме беше ударил, нямаше да се сърдя.

-Аз те видях с онова момче! Ако ми беше казал кой е нямаше да те ударя! Трябва аз да се сърдя тогава!

-Аз го познавам и...-не се сети какво да му каже, погледна пода.-А и ми направи синина.И боли.-скръсти ръце пред гърдите си.

Докосна синината.
-Боли ли?-Целуна синината.

Усмихна се, опита се да бъде незабележима, но не стана.Усмихна се широко.
-Да.-каза малко сърдито.Хареса й.

-Много ли?-Седна до нея и отново я целуна.