Имението Фантомхайв

-Кхм!-Чакаше.

Колата беше готова.Чакаше Лизи да прегърне Сиел, за да тръгнат ;D

Погледна го неразбиращо.После реши да го гушне.Прегърна го. ^^

"Ох"
-Помислих... Да тръгваме.-Качи Лизи в колата. И се качи след нея.

Себастиан се качи най-отпред и започна да язди.

Седна до него.
-Какво чакаше преди малко ^^" ?Аз все още не разбрах.-погледна го и се усмихна наивно ;D

-Нищо...

***
Върнаха се.

Помогна им да слезнат от колата.Себастиан отвори вратата и изчака да влезнат в имението.

Тя слезна от колата и подскача от радост ^^
-Благодаря ти, Сиел!Прекарах си супер! ^_^

-Радвам се.-Усмихна се.-Ъм...-Погледна часовника си.-Себастиян да закараме Лизи у тях.

-Добре, милорд.Вие, ако искате останете в имението.

Прегърна мн силно Сиел.
-Ще ми липсвааааш T_T -после го пусна.-Лека нощ ^_^

-Лека нощ, Лизи.-Изчерви се. Обстановката беше романтична, единственото нещо, което я разваляше беше Себастиян.

Себастиан се усмихна на тях.Бяха мн сладки~
-Да тръгваме, лейди Елизабет.

Не искаше все още да си тръгва.Очите й се насълзиха.Отново го прегърна...от кръста ;D
-Довиждане T_T -пусна го.Погледна го.После погледна към колата.

-Себастиян, донеси...ъъъ... Не поточно. ела Лизи.-Тръгнаха към градината.

Себастиан се усмихна.
-Искате ли чай?-реши да попита предварително, за да не ги притесни ;DD

-Добре.-усмихна се широко.Погледна Сиел.

-Не, не искаме.-Бяха в градината.-Ъм... Лизи.-Прегърна я.-Знаеш, че не обичам да си тъжна.-Целуна челото и.-Ъм...

Разшири очите си, не очакваше.Хареса й много.Също го прегърна и се изчерви.
-При теб, как мога да съм тъжна?-откатко й беше се разкрещял, имаше нужда да я прегърне.

-Ъм... Сега да отидем преди Себастиян да се появи от нищото.

Усмихан се.
-Добре.-пусна го, целуна го по бузата и изтича при Себастиан.

Той тръгна към Себастиян и Лизи.

Себастиан й помогна да се качи на колата.

Тя се качи.
-Благодаря Себастиан.-усмихна му се, после се усмихна към Сиел.

Сил и кимна и почука на вратата.

Себастиан седна отпред колата и тръгна от имението.

Мейрин отвори вратата.Огледа се за Себастиан.
-Къде е Себастиан-сан?!-направи място, за да влезне.

-Не ти ли стигам само аз?

Почервеня ;D
-Б-б-без Вашето присъствие, имението не става!Но все пак Себастиан...-отново почервеня, илзиаше сърчица от главата й ;D

-Да, разбрах. Обичаш Себастиян повече от мен.

Разшири очите си, притесни се, изчерви се ;d
- O_O н-не е вярно!Аз..не обичам...-не можа да продължи, пртитесни се много.