Имението Фантомхайв

:suspect: Изненада се, незнаеше как така се сети затова.
-Не Ви разбирам, млади господарю.Мейрин ми е приятелка.

-Ето сама си призна...

-Разбрахте ме погрешно, млади господаря.-намръщи се.-И тя също ме...обича като приятел.Нищо повече.

-Да видях.-Засмя се.

-Милорд, наистина.-намръщи се.

Засмя се.
-Всичко готово ли е за утре?

-Да, млади господарю.Багажа, също така казах и на др да се приготвят.

-Добре. Утре да тръгнем по-рано.

-Разбира се, милорд.-отново се разсърди...на нещо ;D

-Какво стана пак?

Погледна към чая, който все още беше, както Себастиан го изсипа в чашата.
-Нищо, милорд.

-Спи ми се. Ако пия чай няма да мога.

-Да, разбирам Ви, милорд.Тогава ще Ви приготвям леглото.

-Добре ще е.-Взе си една курабийка. И тръгна към стаята си.

Убиди се, качи се в стаята му.Приготви леглото му.После му извади пижамите.

Изяде курабийката. И взе чая на Себастиян. И се качи в стаята си.

Взе чая от ръката му, за да го облече.Остави чая на една маса.Съблече го и му сложи пижамите.Подаде му чая.

-Благодаря.-Отпи от чая.

Ама той не го видя ;D
-лека но, млади господарю.-каза без да го гледа и тръгна към вратата.

Изпи чая.
-Доволен ли си?-Подадеш му чашата.

Погледна към него.
-Нямаше нужда защо да го правите, милорд.-взе чашата.-М/у другото, лейди Елизабет, помоли отново да Ви кажа, че ще й липсвате...Ъъ...и прегрътка.Но това може и да почака.

-Добе ще е.-Легна си.

Ухили се.
-Лека нощ, млади господарю.

-Тск.-Заспа бързо.

Продължаваше да се хили и излезна от стаята.Влезна в своята стая облече си пижамите и заспа.