Селото Хаундуорт

Фини, Мейрин, и др тръгнаха след тях.

Видяха тълпата хора, коити тънаникаха песен. Сиел и другите минаха най отпред. И видяха група кучета, коити разкъсваха кучето на Джеймс.

Фини се намръщи.Взе някакъв голям кол, тръгна към др кучета и ги разкара.

Селяните се ядосаха и трътгнаха към тях.
-Предатели!-Се чуваше от тълпата. Хванаха ги и ги завързаха.-Ще ви последи същата съдба като на Джеймс.-Пуснаха кучетата към тях.

-Себастиян!

Себастиан се появи и мина пред Сиел.С един размах бутна кучетата по назад от тях.

-Той също предател. Хванете го.-Лорд Хенри.

-Себастиян!-Нареди му да каже всичко.

Погледна кучета и ги накара да кротуват.
-Слушайте селски мелези.Няма нещо такова като Дяволско куче.Единствено нещо, което старец нахапан от илюзията на власт.-след това следватше отговора от въпроса на Хенри "какви доказателства имаш"-Тези.-той извади череп от устата на едно куче.-Намерих го в мазето.Формата на зъбите му се съвпадат със следите на раната на Джеймс.

Сиел погледна към небето и видя отражение на уче.

-Като детска игра е.-той започна да обяснява.-Зеленото нещо блестящо в светлината е просто е бил просъсано прашеца на обикновено куче.Дяволското куче е илюзия измислен от Вас лорд хенри.-погледна го.

-Няма доказателство.

Сиел го наблюдаваше.

Той извади парче плат от панталоните на Хенри, от устата на кучето.
-С това приключи.-кучето умря.

Фини гушна кучето и се разплака.

Погледна фини.
-Затова мразя кучета.-погледна остро.

Сиел погледна Фини. Малко тъжен.

След като тука приключиха работата си се върнаха в имението на хенри.

На сиел му се спеше. Отдавна беше минал времето за сън. Свлече се на земята. Краката му не гфо държаха.

Взе го на ръце, за да не го събуди не му облече пижамите.Остави го на леглото и го зави.Отиде в стаята си и заспа.

***
Сутринтъа.
Той се събуди малко по-късно от обикновенотоп. Огледа се и потърка окото си. Нещо му липсваше.
-Лизи...

/kawaiiiiiiii <33 /
Себастиан го чу усмихан се и влезна в стаята му.
-Сигурно Ви липсва.-погледна през прозореца, след това отново към него.-Добро утро, млади господарю.

-Кой ми липсва?-Намръщи се.

-Лейди Елизабет.-погледна го.

-Какво за нея.-Правеше се, че не разбира.

ухили се.
-Когато се събудихте 1-во казахте нейното име.

-Така ли.-Погледна го.-Добре де. Може би малко ми ли-ли...-Млъкна.

-Липсва.Поне признахте.-усмихна се.

Фини вървеше из коридора.

Анджела лежеше да земята и галешеглавата на голопто момче върху нея.

-Хм...

Усмихна се.
-Сиг съм, че и на нея Вие й липсвате.Врме е да ставате.

Фини минаваше покрах стаята й.Погледна през отворчето на врата вътре.Разшири очите си.