Имението Фантомхайв

-Знам.-Несе движеше стоеше така. Целуна челото и. Изобщо не трябваше да го направи.

Усмихна се,Целуна бузата му.
-Чувствам се маалко по-добре.-отпусна...прегръдката си хД

Постоя още малко. И започна да се движи.

Почервеня, все още я болеше, но не много.Хвана бузата му с ръцете си и го приближи към себе си.Целуна го по устните

***
Сутринта.
Той още си спеше.

Лизи също продължаваше да спи.Беше изморена.

Прегръщаше я. Размърда се. И се събуди. Погледна я. Целуна я по челото. Изправи се бавно. Преоблече се.

Той като се размърда и тя се събуди.Погледна го и се усмихна.
-Добро утро.

-Здравей. Събудих ли те?

-Не, аз се събуждам всяка сутрин в това време, но сега съм изморена.-каза сънено.

-Заспивай.-Целуна челото и. И излезна от стаята.

Отново си затвори очите.

Слезна на трапезарията.

Себастиан му слагаше чай.
-Добро утро, милорд.

Заспа.

Погледна го.
-Добро да е.-От всякъде му личеше, че е щастлив. Без значение, че се опитваше да изглежда сериозен и намръщен. Взе чая. И отпи от него.

-Не, че имам нещо против милорд, мн се радвате.На какво?

Погледна го.
-Не мога ли? Вече имението започва да се пълни. Отново.

Усмихна се.
-Бих искал още повече да се напълни имението, милорд.-намекваше хД

-Моля?-Изчерви се, но се правеше на ударен.

-Ако имате деца, имението ще е още по-пълно.-усмихна се, като забеляза, че е почервенял.-Неудобно ми е да питам, но...Вие...вече?-не продължи хД.

Изчерви се.
-Защо все ки ден го питаш?

-Защото аз се чувствам...-отказа се.-Не ми е любопитно, но ако науча, ще се радвам.-усмихна се.

-И какво ще направиш, ако съм го направил?

-Нищо.-погледна го.-Че какв мога да направя, милорд?

Погледна го.
-Ъм... Всичко е готово.