Имението Фантомхайв

о.о
-Ти научи преди няколко минути веднага се умори.Кажи ми, сладурче какво има?

-Спи ми се! И Ви казах, че съм изморен.-Беше ядосан.

-Добре, добре не се ядосвай о.о Тогава приятен сън.

-Благодаря.-Качи се горе. И без да иска тръшна вратата.

Лизи се събуди.
-Какво има, Сиел?

-Изморен съм!-Легна на леглото по корем.

-Защо се държиш така?-погледна го.Очите й се насълзиха /хД/.

-Защотои съм такъв! Не ти ли харесва1?

-Не.-разплака се.Също легна по корем и си скри лицето във възглавницата.-Защо се държиш така с мен?

-Защо не1?-Погледна я.-Какво стана сега!?

Плачеше.
-Крещия ми без причина.

-Не ти крещя!-Повиши малко тон.-Добре крещя ти. Извинявай.-Дръпна я до себе си и я прегърна.

-Този път не съм ти направила нищо.-стресна се като я дръпна до себе си.-И бебето се натъава така.

Погали коремчето и.
-Напрегнат съм. Извинявай.

Изтри си сълзите.
-Няма нищо.-усмихна се.-Но, моля те, не ми крещи, докато съм бременна, ще натъжиш и бебето.

-Добре. Няма да натъжа сина си.

Усмихна се.
-Благодаря.Защо винаги така викаш?Може да е момиче.

-Чувствам го. И да е момиче дръгото ще е момче.

-Дано това да е момче.Не искам отново...-почервеня и го прегърна.

-Защо? Дори да е мом,че искам още едно и още едно.

Усмихна се.
-Ще е kawaii, ако имаме 2 деца, но няма да kawaii, отново да търпя, тази болка. /хД/

-Болка? Сега боли ли те някеде?

-Не, сега не ме боли.Но тогава болеше.

-А ^^". Аз незнаех... Иначе нямаше...

Засмя се.
-Така ли?Защото тогава ти знаеше.