Домът на Акихико Усами

Започна да му разказва.

Не го слушеше отново.

-Мисаки!Аз знам тези неща, защо не ме слушаш?!

-Слушам те.

-Разсеян си.

-Така ли?

-Да =.= -намръщи се.

-Защо се намръщи?

-Защото си разсеян и не ме слушаш.

-Не е вярно T_T

-Нали аз разбирам?

-Не.-Разплака се уж.

-Добре, добре, не плачи.

Погледна го.

Изтри сълзите му.

Изчерви се.

Целуна челото му.

Изчерви се повече.
"Какво си е наумил?"

Погледна го.Накара го да легне на дивана.

Изчерви се.
-какво правиш?

Гласа му звучеше по-мил от всякога.Погали лицето му.
-Не се тревожи.

-К-какво ще ми направиш?

Легна в/у него.
-Мисаки, искам те.

-А-аз не съм готов за това.

-Ти не знаеш какво е Усами да е влюбен в теб.