Домът на Акихико Усами

-Не ме прегръщай.

-Защо?

-Защото се възбуждаш.

-Ама като те прегръщам ми харесва.

-Добре тогава!

Продължаваше да го гушка.

-Спи ми се.

-И на мен.

-Йес!-Каза тихо.

-Но, когато някой е при мен, преди той да е заспал, аз не мога да спя.

-Защо?

-Незнам.Фобия.

-Каква?

-Незнам, но не мога така.

-И аз! Особено след тази нощ!

Усмихан се доволно.
-Ще се бъзбудиш, нали?

-Не!

-Ти с нетърпение чакаш да ти задам един въпрос и дса отговориш с "Не!" o_o
/г-жата по химия~ xD/

/Така ли бе? При нас не правеше така. Или правеше???/
-Не! Защо така каза?

-Защото всяка твоя първа дума е не.

-Не. Не е вярно.

-Etto.

-Ами не... Ти ме караш.

-Ти на всичко викаш не.

-Не! Добре де да! Заради теб!