Имението Фантомхайв

Гушна я.

-Ой! Ой! Колко си силен.

Също го преърна.

-Тати ^_^ -"Като тати." Радваше се, че е силен ^_^

Разроши косата и.

-Тати? Ъъъ... Да като младия Господар. Като него ли искаш да станеш? Недей не ти трябва. Ти бъди усмихнат.

"Ах, защо винаги го прави T_T " Усмихна се насила, но не се личеше xD

Усмихна се.
-Като тати ^_^ мама ^_^ -размаха с ръце от радост.

-Какво има?

-Да, да като тях. Не искаш ли да си играеш?

-Нищо.-усмихна се.Облегна се на него.

-Да. ^_^ -изпищя от радост.Протягаше се към играчките.

-Пак ли пищи?

-Добре, добре. Недей да викаш. Не искаме проблеми с графа нали? Кои играчки искаш?-Сложи го до играчките.-Ето играй си.

-Май да T_T Аз пак ще отивам да ги видя.-изправи се.

Искаше да гушне вс играчки, но не можеше.Гушна колкото може после се ядоса.Разплака се.

-Идвам и аз.-Също се изправи.

-Защо плачеш мъник. Още играчки ли искаш? Но толкова са. Нямаш други. Но можеш да играеш с моя.

Влезна в стаята.
-Какво има, слънце?Защо плачеш сега?-взе го на ръце и го гушна.

-Мама!-показа играчките.Искаше още.-Мечо, мечо?

-Какво има пак?

-Незнам...

-Мече ли искаш?Бард, сега защо не му даваш?-подаде му мече.

Той го хвърли.Искаше много мечета, не едно.
-Мамиии...

Гледаше Лизи и Себастиян страмно.

-Давам му.

-Тогава защо плаче, това бебче?

Слезна от Лизи, отиде до Бард.
-Бати!-гушна го от крака и се изправи искаше да върви.

-Видя ли? Вината не е в Барт.

-Какво мъник Ъъъ...млади Господаю?

-Да.Пак се извинявам ^^"

Ухапа крака му.
-Бао!-обърна се към Сиел, за да му покаже че е силен ^_^

-Баоу?-"Аз съм единственото куче тук!"

-Ауч.-Направи се, че го боли.-Колко сте силен млади Господаю.

Стисна му бузките.
-Kawaaaaaaiiii ^_^

Зарадва се, че е силен.Боцна му на крака xD все едно е динозавърче.
-Rawr!

Едвам се държеше да не се разсмее.

-Ой Динизавър. Много ме е страх.

-После ще го изтезавам ^_^

-Rawr!Rawr!-хвана пръстчето на Бард и искаше да върви.После не можа, допълзя до Сиел.Хвана го за ръката и до дръпна до себе си.Ухапа пръста му.-Бауу!Rawr!

-Какво правиш? Ти не си куче.

-Ще го разплачете милорд. Извинете милорд.-Погледна земята.

-Да, наистина ще го разплачеш.

Раплака се.Седна в/у дупето си.Разсърди се. xD

-Ти си силен. Не куче.-Погледна Барт.

Коленичи до него.
-Не плачи, слънце.Защо плачеш?-целуна главичката му.

-Не!-каза на Сиел.После се подрпя на Лизи искаше дя върви, и мислеше, че може остави я и падна.Разплака се.

-Малкият глупчо.-Вдигна го.-Благодаря Барт.

"Хаааа? Младият Господар ми се извини."
-Моля.