Имението Фантомхайв

Целуна я отново.

Отново му овърна.Прегърна го.

Легна. И я дръпна върху себе си.

Продължаваше да го целува.

Себастиан се сдъбуди.
-Мамааа! Мааама!-търсеше Лизи.

-Оу...Себастиан се събуди.-изправи се и отиде до него.

-Елизабет!-Ядоса се.

-Събуди ли се, слънчо?-взе го на ръце.Погали бузките му.-Тати ме вика.-отидоха при него.-Да, Сиел?

Гледаше сънено и неразбиращо.

-Остави го. И ела тук!

-Къде да го оставям, търсеше ме, сладурчето.-целуна го по бузата.

Все още гледаше сънено.И се прозя.Постави главата си в/у гърдите й.

-При Себастиян...

-Защо пък да го оставям при Себастиан? Иска мама. ^_^

-Мама.-играеше с роклята й.

-Остави го!

-Защо?-погледна го.

Играеше си с роклята й и се прозяваше.

-Така!

-Ами как да го оставям.Иска при мен.

Слезна от Лизи и бягаше из стаята.Хвана Сиел за крака.

-Калво има?-Усмихна се. Но бързо придоби сериозен вид.

Също се усмихна.

Прегръщаше го от крака.
-Тати игра с мен?

-С теб? Добре...

Зарадва се.Изтича да си вземе мечета.И ги донесе.
-Аз тати, ти мама, мое бебе.-и това значи "Аз ще съм бащата, ти ще си майката, а това ще е нашо дете." icon_laugh2 посочи мечето и говореше на Сиел.

Засмя се.
-Интересна игра.

-Себастиян! Не така! Ти си бебе!

-Не, аз тати.-накара го да седне и му подаде плюшкото.-Мам.-"нахрани го."

-Хайде, Сиел играйте си.Виж как се радва.

-Хм... Намери лъжица. И "хранеше" мечото.

-Мам не така мам мен.-"мама не ме храни така."

-И?

Разсърди се.Легна на леглото и се зави.

Лизи го погледна и се натъжи, седна до него и му погали главичката.
-Искаш ли да играем ние?

-Добре, добре! Как те хранят!?