Двореца.

Тук.

-Ето графе. Има ли нещо, с което ще ти помогне?

-Да.Ще се опитаме да намерим Себастиан.Но 1-во ще говорим с кралицата.

-Тск! Едвали ще каже, ако е намесена!

-Аз ще я накрам.

-Знам. Ти можеш всичко.

-Ти си секси!

Погледна Грейл.
-Ти си 1-вия, който мисли така.Благодаря, благодаря~ -каза саркастично.-Ако е за младия господар, бих направил абсолютно всичко.Също така и за Вас милорд.

-Тск! Стига глупости. Хайде действайте.

Отидоха при кралицата.Себастиан се намръщи.

-Ваше величество! Къде е сина ми!?

-Фантомхайв!? Какво искате да кажете!? Какво намеквате!?

Мръщеше се, но не каза нищо, защото каквото и да каже, дори да беше прав Сиел щеше да му се ядосва.
-Вижте, Ваше Величество /колко тъпо звучи само xD /...-не можа да довърши.Т.е. не искаше.

Стисна юмруци.
-Какво се опитвате да правите с това!? Мислех, че вашите действия са по-велики! Но виждам, че само на бебе можете да го покажете! Искам си сина! Нямате право да правите това на Елизабет и на детето!

Гледаше го.
-Казах ти графе! Войници!

Усмихна се доволно, като войниците се появиха.Направи, каквото трябва като накара всички да са в безсъзнание.

-Кажи!-Тръгна към нея.

-Защо така се обърна към мен?

-Все пак му отвлякохте детето.Не очаквайте по мило обръщане към Вас.

-Себастиян направи каквото трябва.

Той направи каквото трябва, за да признае, че тя е отвлякла детето.

Магически отговори.

Усмихна се доволно.

Себастиан погледна кралицата.После Сиел, чакаше да му заповядва.

-Е отиваме!

-Yes, my lord.-тръгнаха.