Домът на Hiroki Kamijō

Почука на вратата.

Усмихна се.
-Аригато, сенсей ^^

-Нищо... Вярно е...-Отиде да отвори вратата.

-Akihiko?-Каза лееко разочаровано.

-Свършихте ли, Хироки?

-Да... Влизай...

Гледаше към вратата.

-Добре.-влезна.

Погледна го.

-Akihiko.-Каза много, много, много разочаровано.

Погледна я. И повдигна едната си вежда. Какво и беше станала.

-Какво има, Шинохара? Свършихте ли?

-Да!-Каза още не доволно.

-Какво ти става?

-Шинохара.Хайде, тръгваме си.-погледна я.Не разбираше защо прави така.

"Оу... Да не би да е харесала момчето."-Засмя се.

Обърна се влюбено към него. Смеха му я радваше. И се усмихна замечтано.

-Шинохара, тръгваме.

Гледаше също Хироки.

-Добре де! Казах ли нещо =.=!-Каза много, много още по-недоволно.

-Добре ли си момиче?

-Май хареса някой.И не иска да си тръгва.

Погледна я.Не искаше да харесва Хироки, защото доста го наблюдаваше.

Намръщи се и се изчерви много силно.
-Не!-Каза нервно. И го погледна заплачително.

Засмя се.
-И аз това си мислех.-Погледна Nowaki. Just намекваше.

Също погледна Ноуаки.

-А? Какво има?

Също го погледна и се намръщи.
-Не е вярно!

-Шинохара...Оставям те за уроци, а ти...-пошегува се.

-Не...Не аз.

Изпищя. И се разплака. Тръгна към вратата.

-Ей! Ей! Къде тръгна. Akihiko май твърде прекалихме. Трябва да и се извиним...

-Винаги се сърди.Сега идвам.-тръгна след нея.

Погледна след Шинохара.

-Какво и стана...

Качи се на колса и го чакаше.

-Оу! Ще й се извинявам и от твоето име.Ние ще тръгнем.Утре пак ще я доведа.

-Добре. Чао Akihoko...

Чакаше.

-Довиждане.-качи се в колата.И тръгнаха.

Усмихна се, защото бяха останали сами с Хироки.

-И от теб се извинявам Nowaki... Но така излиза...

Беше намръщена и плачеше.

-Какво има, Шинохара? Защо правиш така пред Хироки и Ноуаки?

-Няма нищо.На мен все ми е удобно...-макар, че не беше така.