Университета.

-Браво на теб,Малкия.

Ритна го.

-АУ!Това за какво беше?-запали си още една цигара.

Пак се понече да го вземе.

Дръпна се.
-А не,този път не!

-Не искам да пушиш!

-Аз пък искам!-дръпна силно от цигарата,след това му се оплези.

Намръщи се. И го притисна към стената заедно със столчето му. И го целуна.

Хиро влезна.
-Йооо-о-о-о. Извинте.

Изцъкли очи.Дръпна го от себе си.
-ХИРО-САН!!!НЕ Е ТОВА КОЕТО ИЗГЛЕЖДА!!!МОГА ДА ТИ ОБЯСНЯ!!!

-Аз вече видях каквото трябва.

Намръщи се. И тръгна винка.

-Ох ама наистина мога да обясня.-загаси цигарата си.

-Няма нбищо за обяснение!-Каза Шинобу.

-Кой е той?-Погледна момчето.

-Ъм,това е Шинобу.Моят шурей.-почеса се притеснено по врата.Отново запали цигара.

Намръщи се на цигарата.

-А... Ъм... Защо... Да разбрах. Да.

Дръпна и отново изгаси цигарата.
-Ама Хиро-сан.Знам,че изглеждаше иначе,ама ние се карахме и Шинобу се надвеси над мен за да ми крещи по-силно.

-Да... Добре няма проблеми професоре...

-защо лъжеш!?

-Не лъжа.-"Много."добави мислено.

-Добре няма проблеми казах. Защо винаги с децата на Декана?

-Какво?Бях само с дъщеря му.И не съм с него.-посочи с пръст Шинобу.

-Шт! Не показвайте с пръст. Не културно е!

Завъртя очи.

-Искам да се прибера!

-Добре.-Направи му път.-Заведи го...

-Добре.Прибираме се.

-Да хайде!-Хвана го за ръката.

Тръгнаха.