Градът

-Здравей, здравей.-Хвана я за ръката и я избута към Себастиян. Хвана момчето и го удари.

-Хей! Господине вие е не...

Сиел го накара да млъкне с още един удар.
-Тръгваме Елизабет! Ще ми обясниш всичко!-Хвана ръката и се качиха в колата.

Себастиан погледна остро към момчето.Качи се в колата.

-Сиел какво правиш?Защо го удари?

Тръгнаха от града.

Плуто вървеше и се възхищаваше.

Момчето пак чакаше Лизи.

Лизи отиде до него.
-Здравей.И съжалявам много.

Фини търчеше след него.
-Обичам да се раходя ^^!

-Баоу! Баоу!-Видя Елизабет. И се разплака. Защо не идваше при него. Тръгна към нея.

-Не, нищо. Ще органицира ме ли?

-Да, разбира се.Каквото и да стане трябва да го организираме.

Фини тръгна след него, видя Лизи до едно момче, като отиде до тях, инстинктивно хвана ръката й, над лакътя.
-Х-хей, лейди Елизабет?!

Лизи си отръпна ръката.
-Сега пък какво...?-обърна се и видя Фини и Плуто.

Плуто я гушна.
-Баоу :m016: !

Повдигна едната си вежда.
-Ъъъ?

Също го гушна.
-Здравейте.-погледна момчето.-Те не правят нищо ^^"

Фини забеляза синината по лицето й.
-Хайде, Плу-Плу да тръгнем?

-Баоу!-Не искаше. Гушна я силно.

-Това момче добре ли е?

-Ами...предполагам.-също го гушкаше.-Добре е.

-Плу-Плу!Довиждане, лейди Елизабет, довиждане и на Вас.-дърпаше Плуто за ръката.

-Но, лае.

Плуто се убиди и избяга плачейки.

Намръщи се.
-Плуто.-каза тъжно после погледна момчето.Усмихна се.-Ъм..да.И благодаря за организацията ^^

Фини изтича след него.

-Моля.-Усмихна се самодоволно и целуна ръката и. Харесваше я.

Плуто плачеше и тичаше

Почервеня.Почисти гърлото си.
-Ъм...Отново симумасен, за по-преди малко.

Фини го настигна.Хвана го за ръката.
-Успокой се, Плу-Плу T^T трябва да говорим със Себастиан.

-Баоу?-Кимна.

-Довиждане.-"Красавице". Тръгна.

Тръгнаха от града.

-Изглежда ми странен о.о -тя също тръгна от града.

Бяха в града.

Искаше да се разсее. Нямаше никаква работа.

-Къде отиваме, милорд?

-Никъде.

Погледна го.
-Добре, милорд.-вървеше маалко зад него.

Замисли се.
"Каквото и да стане...;'

Гледаше го.
-Какво мислите, млади господарю?

-Н-нищо.-Изчерви се. Беше забравил, какво беше казал Себастиян.

Усмихна се.
-Когато искате може да ми споделите, милорд.