Гората...

Продължаваше целувката и се заигра с косите й.

Тя се расмя. Притисна го повече. И уви крката си около кръстаму.

Притисна я още повече към себе си, и продължаваше целувката.

Тя легна на гърдите му.

Погали главата й.

-Моля те не ме остасвяй сега.

-Ще трябва да тръгвам след около час..Но не се тревожи ще дойда.

Тя отново се разплака.
-Не е чесно...

Погледна я.
-Успокой се, както казах ще дойда, след седмица.

-Това е много време без теб. Не може ли да взимаш малко почивка за да сме повече заедно.

-Ами може..Обаче ще видя кога точно.

Тя го гушна много силно.

Гаара също я гушкаше.
-Бих искал да стоя повече при теб..

-И аз. Дано скоро да нямам мисия.

-А аз имам =.=

Видя фигурата на Русото конойче и тръгна с нея през гората.
-Проблемна жено.Най-накрая разбра,че мъжете превъзхождат жените и затова помоли за мъжка помощ?-попита провлачено.

Прасна го силно по главата.
-Престани с шувинистките истории,хленчещо бебе.

Седна на клона удобно.
-Трябва ли днеска да заминеш?

-Трябва.-каза гледайки я.

Продължи да върви като разтърка тила си.

-Когато видя Гаара ще го помоля да убие този идиот бавно и мъчетулно.-мърмореше си.

Тя се намръщи. И се сгуши в него.

Погледна надолу...

-Чу ли това,жено?

Още докато той задаваше въпроса си тя хвана здраво ветрилото и се приготви.
-Кажи ми още веднъж така и ще търсят останките ти в продължение на милиони години.-изсъска му тя.