Класна стая

-Сигурно си е забравил главата някъде и в момента си я търси.

Тя се расмя.

-Сестричке издаваш мн звуци.

Счупи телефона и влезна.Седна на мястото си.

-ЗДРАВЕЙТЕ МИЛИ МОИ ДЕЦА!!!-Учителя нахлу в стаята.

Лю се намръщи и легна на чина.

Зяпна учудено учителя.

-Какъв е този?

Кърт също легна на чина.

-Здравейте милички.Аз съм Тралала.И съм учителят ви по математика.Какво ще кажете да се замеряме с тебишири?

Лизи не можеше да повярва на ушите си.

-А какво ще кажете вие да ислизате ние ще се целим.

-Сигурен ли сте,че сте преподавател?

-Да?

-Да преподавател е. Яко!

-Разбира се,че съм преподавател.

Лизи стана отиде до дъската взе един тебишир и го хвърли по учителя.
-Истински е.-каза учудено.

-ТОВА СЕ КАЗВА МЛАДЕЖКИ ДУХ!!! дАЙ ДА ТЕ ПРЕГЪРНА!!!

Лизи се отдръпна назад уплашено.

Той метна тетрадката си към учителя.
-Дъската беше мн далеч.

-Ама такова нещо не би трябвало да се прави в час!

-Мхм права си.

Той стана и отиде до учителя.
-Здравей.

-Здравей!Искаш ли да прочетеш от книгата ми.Има много интересни неща в нея.-Намигна му.

Тръгна си към чина.Седна и започна да рисува.

Той се усмихна и погледна Лори.

Не можеше да повярва на ушите си.

-Да искам да чета.

Тя се удари по челото.

Извади синята си книжка и му я подаде.
-Много е полезна.Много добре показва как да се разбираме с момичетата.-засмя се тихо и пак му намигна.

Продължаваше да рисува.

Той погледна книжката.
-Ще четем заедно.

-Момчета.-каза тихо на Лесли.

-Мхм.

Зачете заедно с двете момчета

Лизи започна да пише новата си песен.

Той се прозя.

-Няма ли най-сетне да решаваме задачи?