Класна стая

Гледаше си навън и не я интересуваше околното.

Продължаваше да се мъкне с костенурска скорост.Едва ли щеше да стигне в следващите 40 години.

Усмихна се на Лю.
-Да прав си повече да не те оставим.

-Да.-седна на чина.Погледна човечетата, които бяха в класа.

Извърна глава назад.
-Мемати, какъв час имаме.

-Математика.

Започна да драска безсмислици на един лист.

Най-накрая стигна стаята.Седна на чина и се отпусна полу заспало.

-Лю? Нали седяхме заедно!?

-Е, само 1 път!

Погледна ги.
-1-вия час исках да съм до Лес, обещавам ти за другия час.-погледна Кърт.

-Добре.-обърна се напред и погледна часовника си.

Тралала влезна.
-Здравейте мои жизнерадостни ученици!!!

Влезна и седна близо до чина на Лизи.Знаеше че мрази да стои до някой.




Влезна и седна на най-задния чин.

Погледна Лори.
-Здравей.

-Добре съгласен.

Погледна учителя.
-Любимия ми час.

Повдигна едната си вежда.
-Подайте ми учебника.

Мемати му подаде учебника по математика.

Лизи погледна учителя и въздъхна тежко.Върна се към драскането.


-Е,МОИ МАЛКИ ИЗВОРИ НА МЛАДОСТТА!!!КАКВО ВИ СЕ ПРАВИ ДНЕС?!!?

Въздъхна.



Вдигна ръка:
-Аз искам да учим.

Погледна учителя.
-Хайде днеска да решаваме задачи от 2 степен.

-Луда ли си? Да правим макети в следвачите 170 учебни часа по мат.

-Да се целим с куршуми.

Погледна Полат.
-Ти искай, веднага ще ти намерим с Абдюлей куршум.

-Според мен да се целим с тебешири.

-Това е толкова младежко!!! ^^ Разрешавам ви да се целите с каквото си искате този час!!!От другия са ви забранени само Ядрените ракети и оръжията за масово унищожаване. XD

Взе химикала си и оцели с него Джей.
-Право в целта!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Гледаше ги недовно. Отвори си учебника. И се опитваше да решава задачи.

-СЕстричке остави сега тези глупости. Хайде ела и се забавлявай!

Рие беше забравила, че днеска почва училището. И закъсня.Влезна бързо.
-Добър... ден.-Гледаше съучениците си.

Майки влезна с нови прибори за рисуване.
-Извинете, но изкуството ме зовеше и закъснях. Може ли да остана в час?

Лю целеше Кърт с хартии.Погледна го предизвикателно и му намигна. /xD/

-Добре, тогава веднага ми намерете куршуми.

-Добре, хайде Абдюлей, Чу Полат.Извинете ни учителю.-излезнаха от стаята.

-Разбира се,че може да влезнете деца.Ние тъкмо почнахме.

Измърмори сънено и се строполи на чина си

-Колко досадно.-промърмори си.

-Защо трябва да го правим господине. Искам да решавам.

Изчерви се. И погледна другаде. После се обърна към него.

Влезна и седна зад Лес.
-Какво става?

Седна на чина си.
-Къде е моят приятел!?