Класна стая

Стисна ръката на Лю.
-Лю!

Кърт я погледна.

ОБърна се с гръб към всички.


Джей се чудеше дали да не иде да поговори с нея.


-И така деца....

Седна до ЛИзи.
-Какво има Лизи?

-Нищо.Но тук е по-скучно и от гробища.(не можах да се сетя нещо по-оригинално XD)

-Искаш ли да излезнем на вън?

Погледна Тралала.
-Щом няма да трябва да го търпя става.-сви рамене.

-Може ли СЕнсей?

Стана и тръгна без да исчаква разрешение.


-Да разбира се.Тръгвайте на някъде,без дори да изчакате разрешение.Правете си каквото искате.В стаята няма учител.-разплака се.

-С-сенсей.-Отиде до него. Не правете така.

-Какво да не правя?!-каза широко усмихнат.-Ако казваш да не се радвам на младостта.Няма начин да не го правя!!!

-Не... Аз просто плачехте...

-Никога не плача.Животът е твърде кратък да се прахосва със сълзи.

-Хаа...-Отдръпна се назад.

-ДАААААААААА!!!!

-Ъм... Добре сте нали?

-Естествено.Сега какво ще правим?Може да порешаваме задачи за разнообразие.

-Добре!-Каза радостно.

-Ъм нез знам какви задачи трябва да ви дам.


Джей се намръщи.Не обичаше математика.

Майки го гушна, за да не се наттъжи.

-Дайте от новите задачи...

Усмихна му се.


-Ами първо ще ...ще направим малко преговор върху....Геометрия и по специално правилата и теоремите за триъгълник и трапец.

-Защо? Трях ги учихме преди 4 години?

-Ами защото не внимавах особенно до къде сме стигнали с материала.

-Това се 4 години сенсей!

-Ми ти се радвай,че не ви върнах 10 год.назад.

Намръщи се.
-Сенсей! Сигурен ли сте, че сте учител?