Класна стая

Тралала си тръгна.


Джей Седна на прозореца.

Гледаше в една точка.

Гледаше двора.

Широ и Сейбър влезнаха в класната стая.

Погледна новодошлите.

Огледа се. Всичко това беше, защото трябваше да стои до Широ.
-Усещам негативни неща Господарю.

-Какво например?-погледна я.

Полат влезна в стаята заедно с Абдюлей и Мемати.

Отново се върна към съзерцанието си през прозореца.

Майк блезна. И изтича до Джей бутайки Широ без да иска.

-Хей ти!-Сейбър извика ядосана.

-Сейбър! Спокойно.-погледна Майк.-Няма нищо.-усмихна му се.

Полат ги погледна.

-Уоу.По-внимателно Майки.

Сейбър се намръщи.

-Наистина се извинявам.-Разплака се, защото му се развикаха.

-Наистина няма проблем.Не преувеличавайте.И не плачи.-усмихваше се на Майк.

Сложи ръка на рамото му.
-Спокойно приятел.Всичко е наред.

Намръщи се още повече.
-При нас мъже като теб не живеят много!

Погледна я.
-Джей! Да се махаме от тук!

-Сейбър! Казах, че няма проблем.Не, не стойте.

-Спокойно Майк.-погледна Сейбър.-Тук пък си живеят.

-Е, тук могат, но да си живеят далече от Широ!

Намръщи се. И се сгуши в него.

-Сейбър... Моля те.

-Това си е свободна страна и все ки може да си живее където поиска.

-Добре Господарю!-Но все още гледаше Майк подозрително.

-Джей... Това момиче не е добре.

Погледна Майк.Нямаше да им позволи да говорят така за Сейбър.
-И вие не преувеличавайте.-нацупи се.

-Майк,Седни.

Стоеше пред Широ. И беше доволна, че меча и беше не видим... Все пак нямаше да я пускат с оръжие в училище. И нямаше да може да защити Широ.

Седна на един чин.
-Ела, Сейбър.