Дискотеката

-Да така е. Добре, че ги има.

Стана му студено и отново влезна вътре.

-Разбира се,че не.Няма причина за таково чувство.Освен ако не си го изнасилила иначе няма защо да се чувстваш виновна.

Усмихна се и кимна.

-Ще се измориш.Ела да седнем.

-Заради брат ми... Ако...разбере.

-Не! Добре съм!

Тя вече се измори. Но и харесваше да танцува с него.

Седна на бара и наблюдаваше другите.

-Не разбирам,защо братята се ядосват толкова от това,но то си им е в природата.Всичко ще е наред.Не се притеснявай.

-Искаш ли да починем?Не знам за теб,но аз останах без дъх.Май остарявам вече. :D

-Мхм... Но ми е страно...-Погледна Лю и брат си.

-Да да сееднем. Не ми изглежда така.-Засмя се.

-Ще се измориш.

Танцуваше на място.

-Да може би.Но не правиш нищо лошо.

-Радвам се,че не мислиш,че съм прекалено стар.Олекна ми.-Заведе я да седнат.

-изморих се.Да седнем.-излъгала, за да не го измори.

-Мхм...-Погледна малко виновно.

-Мхм. Добре.-Хвана го за ръката и седнаха

-Защо да мисля след като не си.

Отиде на дансинга и започна да танцува.

-Лес.Това е твоя живот не нечий друг.И ако си нещастна да от грешките ти,а не защото на някой друг не му харесва.Каквото и да правиш го прави за себе си и не изпитвай вина за щастието си.

Усмихна се широко.
-Как да не съм?Виж ми белите кичури.-посочи на посоки към косата си.

Всички си тръгнаха.