~Домът на Сейбър и Широ~ ^_^

-Ще му мине до утре или ще му купя плушено мече.

-Не става така! Трябва да поговориш с него. Не, че разбира, но...

-Разбира, разбира.От мн неща разбира той.Да ще говоря, но утре сутринта, Сега и той да легне.

-Той ляга.

Згуши се в Сейбър.

-Той е в теб.А за да спи трябва да легне на леглото.

-Аз лягам.

Той лягаше.

-Оу, толкова ми се спи, а и е тъмно и мислех, че си права. ^^"

Засмя се. После спря да се смее.

-Мама!-Разплака се. Искаше да си играе.

Стисна му д-то.

Изпищя. И се обърна към Широ. Зарадва се. И се смееше. После го гледаше. И спря да се смее.
-Тати?

-Миличък тати утре е на училище.

-Кажи, ангелче? Кажи сладурче?

Ухапа го. И му говореше нещо.

-Ще спите ли?

-Да. ^^" Мама се кара.Хайде заспивай, сладур.

Разплака се.

-Широ защо му каза, че се ядоосвам =.=?

-Добре, добре не се ядосва.Просто така казах.Хайде, не плачи.

Пищеше. Но не плачеше. После спря да пищи.
-Бу!-"Изплаши" Широ.

-Широоооо...-Намекваше.

-Въъ, изплаших се.-направи се, че се изплаши.

Засмя се и се зарадва. И го "удряше". После погледна Сейбър. И спря да се смее. И се зарадва.

-Мъник!

-Хайде, зАспивай вече.Тати утре е на у-ще.

-Няма! Рин!-Искаше Рин.

-Утре.

-СЕга?

-Не...

Затвори си очите.

-Татиииииииииииииииииииииииииииииииииииии!

-Лолз o_o Какво има, Артур?