Имението Фантомхайв

-Не искам! Не ми харесва!

-Добре, няма да Ви го направя.Успокойте се.

-Къде е леля? Искам да дойде. Сега! Викни я. Хайде чакам!

Намръщи се.
-Надявам се, да не научи, милорд.

-Няма да и кажа! Искам да спя с нея.-Взе зайчето си. И отиоде в нейната стая.-Лельо?

Погледна след него.Намръщи се."Какво си мисли? Не може да се има доверие по този въпрос на 12-годишен.", замисли се.

Погледна го.
-Да, сладурче? Ела при леля.

-Лельо искам да споделя нещо с Вас.

-Да, ангелче?-усмихна се и го прегърна.

-Ъм... Аз усетих много сатрани неща... Все едно пеперудки хвърчаха...-Изчерви се...

Погледна го.Усмихна се.
-Кажи, на леля кой харесваш.

-Никой! Какво означава това!?

-Ти ви влюбен.-усмихна се.-ЗНам какво е чувтвото.

-Не съм! И от къде знаеш!?

-Как няам да знам, ангелче?

-От къде! Няма да ме изоставиуш нали! И кой харесвам!?

-Няма да те изоставям ест.В момента не харесвам никой.

-Целуна ме!

Целуна го.
-Много си сладък, ангелче.

-Ама мен ме целунаха.

-Кой те целуна?!-развълнува се.

-Ами... С...

-С?! -още повече се развълнувца.-Кой е с?

-Ами... Ами Себ... Няма значение...

-Хайде каиж.

-Не!-Изчерви се.