Имението Фантомхайв

-Много приказки да са...

-Много? Ама леля не знае много.

-Нека... Колкото знаеш! Ама да е много!

-Добре, сладурче.-разказваше.

Заспа. Но зайчето не спеше.

Тя си мислеше, че и то заспа.Усмихна се.

-Зайчето не спи!-Каза Сиел.

Стресна се.
-Не спиш ли ти, ангелче? о_o

-Зайчето ме събуди! Каза, че не му четеш приказки.

-Аз помислих, че и то заспа.

-Нека...

-Добре, ще чета.

Вече зайчето заспа.

Той също заспа.

Усмихна се.Погали главата на Сиел.

Спеше си.

Тя също заспа.

***
Сутринта.
Той се събуди преди Сенастиян да го събуди. Изправи се. Взе зайчето си. И слезна долу в кухнята. Седна зад Себастиян. И малко му пречеше за работата му.

Спеше.

Готвеше.Погледна с крайчеца на окото си Сиел.
-какво има, милорд?

Повдигна раменете си.
-Зайчето е гладно!

-Да и на него готвя закуска.-отиде да сервира в трапезарията.

Тръгна след него. Все още му пречеше.

-Милрд, какво Ви става?

-Зайчето е гладно... Защо? Не ме ли искаш?

-Искам Ви.Но не правехте преди така.Странно.

-Искаш ли да ти се сърдя?