Имението Фантомхайв

Разсърди се.
-Не искам! Повече няма да ме целуваш! Не те искам вече!-Тръгна към стаята на леля си.

Хвана го.
-Къде?! Защо ми се сърдите?

-Отивам при леля!-Друъпна си ръката. Пръстите му леко докоснаха дланта му. И тръгне го ре тичешко.

Пак го настигна, като забърза крачките си.И пак го хвана.
-Милорд, изслужайте ме! Мислите ли, че леля Ви ще се гордее, ако харесвате момче?

-Че кой каза, че харесвам момче!?

-Аз не съм ли момче?-намръщи се.

-Кой каза, че харесвам теб!-Усмихна се злобно. И го погледна.-А и не може да се каже, че си момче!-Усмихна се по злобно. И продължаваше да го гледа.

-1-во, това което казахте, че не ме аресвате не е вярно.Щом сте казали какво чувствате и сте мислили за мен.2-ро и аз не се държа като момиче или нещо подобно.-намръщи се.

-Целуваш ме? Това означава, че имаш женски хормони... А и от къде знаеш, че не е наистина за ЛИзи? Не можеш нали! За лИзи беше!

-Това, че Ви целувам не значи, че имам женски хормони! Какво за Лизи?

-Ти си гей... Защото имаш женски хормони!

-Нямам, милорд!

-Май незнаеш и биология!

-Знам!

-Е след като имаш женски хормони... Харесваш момчетъа. И щом харесваш момчета... Си гей. АЧ аз съм момче. И ти ме харесваш. Значи харесваш момчета... И си гей... Щом си гей имаш женски хормони щом имаш женски хормони...

-Добре! Но и Вие така!

-Не!

-И Вие ме харесвате.

-Не е вярно...

-Колкото и да отричате аз знам.

-От къде си толкова сигурен?

-Щом чувствате тези неща към мен.

-Не беше към теб!

-Както кажете.

-Естествено, че ще е както кажа!