Имението на родителите на Хиро.

-И аз те обичам.-прегърна го.

Погали лицето й.

-Не ме изоставяй! Моля те!

Уви краката си по силно около него.

-Да те изоставям? Защо каза това?

Хареса му.Пъхна си ръката в блузата й.И галеше гърба й.

-Заради нея?

Изстена. Мо и беше страшно.

-Незнам... Ти си имаш годеница... В този случай аз съм излишна.-погали лицето му.И го гледаше.

Облиза врата й.

-Не го прави! Моля те!

-I like that!-Притисна се към него.

-И аз не искам, но...-прегърна го по-силно.

-Me to like it.-хареса му.Надигна се.

-Обичам те твърде много, за да те загубя... Тя е много добра... Но не я искам...

Беше страно. Чувстваше се страно. Искаше го. Макар не знаеше какво означава това...

-Да, на мен също ми стана гадно, като научих, че ти е годеница...

Целуваше я.

-Извинявам се!

-What is this!?

-Няма нищо.-галеше косите му.-Защо само не си мой?-гледаше го.

-What?

-Ще съм твой. За винаги. А ти моя!

-This...-"Това, което правим. И това, кото чувствам?"-Това питаше.

Усмихна се.
-Да, така е.-целуна го.

-It's good thing.-усмихна се доволно.

Усмнихна се също.

Прегърна го. И се притесни. Ако прекаляваха? Или ако по нататък правят нещо, което за цял живот ще съжаляват?
-Какво означава чувствота "Искам те"?-Погледна го.

Гушна едно мече.

-It's a feeling that Hiro show you.-каза недоволно.

Дръпна я до себе си.

-Why he?-Също каза недоволно.

Усмихна се.Легна до него.И го прегърна.

-'Cause he's you future husband.

Гушна я.

Намръщи се.
-Не искам! He is a good man, but I not want him!

Усмихна се.Целуваше го по бузата.

-I know...But it's position.

Усмихна се.

Намръщи се.
-But I... Like you!

Гледаше го.

-Yup...But we're don't do anymore.

-Какво ли правят?

-Why!-Разплака се.

-Учат сигурно. /да, да учат~/

-Don't cry.He is my friend and i don't want to hurt you.He too see like you friend, but...-вдигна я от себе си, не искаше някой да ги види или пък Хиро да си мисли още от 1-ия ден.

-Да...

-Ок!-Легна на леглото.

-Ако искаш да отиваме при тях.

Отново седна на дивана.