Имението на родителите на Хиро.

-Не е права.Тя знае, че и ти не искаш, но ти бягаш ли... Но все пак трябваше и тя да мисли, че ако я хванат какво ще стане.Но пак добре й се размина, сми не й се ядосаха много.

-Така си мислиш... Както казах... Баща и е Бос... Братята и също... Не са мекушави хора... Ако не съм до нея няма да и се размине така... Ще стане много по-зле...

Плачеше.

Баща и влезна.
-Подлудяваш ме! Къде мислиш, че бягаш!?

-Е, да ще се ядосват, но... Определено ти.Много й се ядоса.Незнайно защо и тя ми се ядоса.

-На теб? Защо.

-Dady!

-Стига сега! Този път няма да ме размекваш!

-Не знам.Сиг, защото аз казах на другите, че бяга.

-Ти ли каза?

-Моля те татко! Не искам!

-Какво не искаш! Омръзна ми от лиготиите ти! Искаше в Англия получи го! Искаше куп глупости всичко получи! А сега е наш ред да получим!

-Да... Затова е ядосана.

-Уоу...

Не каза нищо. Знаеше, че след това всичко е свършено.
-Добре татко.

-Браво на теб.-Излезна от стаята.

-Трябва да поговоря с нея после.

-Да... Щом казваш... Ако искаш сега отивай...

-Може.После пак да поговорим, Хиро.-отиде при нея.

Хвана го. И го целуна.
-Преди да се омъжа искам те!

Погледна я.
-Какво?-не очакваше.

-Искам те. Искам първо с теб! След това никога няма да мога да те имам!

Погледна я.
-Но... Хиро е мой приятел не мога да му го прииня. А и се познаваме с теб от един ден.

-Има ли значение!? Харесвам те! Възбуждаш ме!-Спря. Беше като к**ва.-Извинявай!

-Няма нищо...-Погледна я.-Ако Хиро научи вече няма да ми се доверява по никакъв начин.

-Добре! Вече не искам! Извинявам се!

Прегърна я.
-И аз се извинявам, но не мога.

Отдръпна се.
-Казах ти, че не искам...

Намръщи се.
-Добре.Сърдиш ли се сега?

-Не... Просто май бавно загряваш...-Каза спокойно.

-Не.Добре, както и да е.-отиде до прозореца.

-Защо дойде тук!?

-Не знам.Исках да те бидя.