Имението на родителите на Хиро.

-Така ли? Добре.-Тръгна горе.

Седше на леглото и плачеше.

"Ако това, което исках е безобидно, защо се престрастявам?", замисли се.Наистина искаше тя да е негов.

Почука н авратата. Чуъваше се как плаче.
-Животно!

-Да!

Облегна се на стената.

Влезна.
-Ъм... Искам да ти се извиня, че така ти се развиках.

-Няма нищо.-Още плачеше.

После седна на фитьойла.И ги чакаше.

Прегърна я. И я целуна по челото.

Юакаше го.

Не реагира. Гледаше към пода и плачеше.

-Please... I don`t wont.

Мислеше си къде ли е Алис.

-Ама го направи!

-Нали ти се извиних?

Обади й се.

-Извинявам се отново.-Прегърна я по-силно.

-Добре...

-Защо ли тела й е изкл?-попита се.

-Искаш ли да стоиш с нас?

-Не...

Намръщи се.

-Защо? Моля!

-Добре. Но ми обещай, че няма да ми се развикаш.

Чакаше ги.

-Добре няма.

Тръгна долу.

Облегна се.

Бяха при него.

Погледна ги.

-Здравей.-Каза Хиро.

-Здравей.-зАсмя се.-Разбрахте ли се?

-Ами, така мисля.-Погледна Даяна.

-Да здобрихме се...