Имението на родителите на Хиро.

-И аз, но не можем...

-Да... Ще се оправи всичко.

Събуди се. Изправи се бавно. И излезна тихо от стаята. Намери Алекс.

Изправи се.
-Хиро?

Разбра какво става.
-Кхм... Искам да говорим.-Каза с решителен тон.

Уплаши се. Колкото и да не изглеждаше страшен. Той беше опасен.

-Насаме или с Даяна?

Погледнащ. Нямаше право да я натъжи. Но едва ли щеше.
-Насаме.-Каза гледайки Даяна.

Срамуваше се от себе си.
-Ние само говорихме...

-Добре тогава.-излезна и го чакаше пред вратата.

Излезна.
-Ще ти кажа веднага. Защото после ням да имам смелост поле. Аз бичам Алис! И излизаме!

Даяна погледна след тях.

-Какво?! Хиро, как може?!-но се успокои и с него положението беше почти същото.-От кога? Защо не ми казахте по-рано? А и Даяна да не чува.-каза тихо.

-Нека да чуе... Нали не иска да се женим!?

-Но все пак ще се натъжи.А и ти си, този който настоя сватбата да е по-рано.А аз се чудех за какво се държи така Алис.

-Направи нещо! Не искам Даяна да е нещастна. Нито Алис. Нито ти!

-И аз тка искам, но... Както гледам Алис не е щастлива.От кога излизате?

-От 2 години!

-Какво? От 2 години ли? Не мога да повярвам, че е станало толкова!

-Каво!? Какво значение има!?

-И не ми казвате.Алис е тъжна, защото ти ще се ожениш... Не сиакм тя да се натъжава.

-Аз също!

-Не знам, Хиро... Бащате ви с Даяна едва ли ще ви остави, докато не се ожените.

-Измисли нещо!

-Ще се опитам.Но едва ли ще слушат мен.

-Тск! Довечера да излезнем на вечеря с теб!

-С мен? Добре.

-Да...

-В колко?