Имението на родителите на Хиро.

-Добре, добре Хиро.Не ми се сърди.-гушна го и му разроши косата.

-Ще ми развалиш прическата.

Засмя се.
-Ти винаги си много красив.

-Благодаря!

-Не се тревожи, че момичетата няма да те харесват.-каза шеговите и се засмя.

-Хей!

Смееше се.
-Ще отивам при Алис, ще дойдеш ли?

-Не. Да ви оставя сами. Не забравяй за вечерята.

-Не няма.Спокойно.-усмихна му се и отиде при Алис.

-Супер!

Легна до нея и я гушна.

Тя си спеше.И се сгуши поевече към него.

Влезна при Даяна.

-Ъм...

Помилси го за Хиро и му каза името сънено.

Погледна я.Намръщи се.

-Ъм... Калк да започна.

-Започни от някъде.

След малко се събуди и го погледна.
-А, Алекс!-гушна го.

-А преди малко ми казваше Хиро >_< -но пак я гушна и й се усмихна.

-Но мисля, че още не е време... И не те разбирам добре...

-За какво?

-Така ли?-изчерви се.-Ами... Защото Хиро беше до мен и затова.

-Да, да знам.

-Като дойде времето ще разбереш.

-Добре... Така да бъде.

-Къде е той?

-При Даяна сиг.

-Ъм...-Приближи се до нея.-Ти си красиво момиче... Но не си за мен... Много ще ни дойде това...

Не го разбра добре, защото го беше казал на японски. Но предположи.
-Д-да... Но...

Намръщи се.Помисли, че я е изоставил, за да отива при нея.

Погледна я.
-Какво има, мила?

-Но? Не... Не... Вече няма да се подчиним на родителите си...

Погледна го. опитваше се да разбере дали е разбрала наистина.

-Нищо!-гушна го.

Също я гушакше.Погали косите й.

-Да чу добре.-Каза го на английски.

-Но... Не е възможно.

Погледна го.
-Ъм... Знаеш, нали?

Погледна я.
-Кое?