Имението Фантомхайв

-Моя леля! Моя! Моя!

-Сиел, защо ме ревнуваш от собственото си дете? o_o

-Защото ти си моята леля! И Ви ревбнивам!

Усмихна се.
-Ай, ревнуваш ме! ^_^ -гушкаше Себастиан от радост.

Целуваше я по бузата.

Взе СЕбастиян.
-Не!

-Какво има сега? o_o погледна го.

Изпищя мн силно.
-Леля!-протягаше се към нея.

-Няма!

-Дай ми го.Искам да го мачкам.

Пищеше и се опитваше да се измъкне от Сиел.

-Няма!-Избяга от стаята с него.

-Какво му е на Сиел?-учуди се леко и се засмя xD

-И аз ме знам...-погледна я и се засмя несигурно.

Разсърди се.И се разплака.

-Не плачи! Себастиян!

-Пусни!-размхваше с ръце и крака.

-Няма! Себастиян ела тук!

Дойде.
-Да, милорд?

-Пусни!-заповяда xD

-Какво!? Шамари!-Излизаме вънка. Приготви колата!-Излезнаха.

-Не искам!

Себастиан излзезна и приготви /каруцата xD / колата.Тръгнаха.

-Няма! Ще ходим на разходка!

-Не искам! Тати нее.

-Вече е късно... Отиваме на разходка.

-Тати лош.

-Не! Не съм!

-Да!-разплака се.Защото корема му заболя.А той искаше всичко да му е наред.

-Какво стана ангелче?

-Боли?-погледна го.

-Какво те боли?

-Уф.-каза, че е уф, защото си мислеше че се е ударил и затова го боли.-Татииии :s