Домът на Себастиан

Леко се изчерви.
-Да продължим ли?

-Да. Смеха ти е сладък.

-А? Моя?-изчерви се силно.-Наитина ли мислиш така?

-Да... Рядко мъжете имат такъв сладък смях... И ряско забелязвам тъова...

Изчерви се още повече.
-Значи мислиш, че имам сладка усмивка?

-Да...-Усмихна се приятелски.

-Ти също. Прекрасна ти е.

-Благодаря ти.-Усмихна се повече.

Той леко се изчерви.

Не знаеше какво да прави. Почувства нещо страно, когато го видя изчервен.

-Да продължим?

Изчерви се.
-Д-да...

Отново му хвана ръката.

Харесваше да свири. Той имаше талант. Можеше да свири, но не като него.

Помагаше му все още като му държеше пак пръстите.

-Харесваш ли?

-Да. Много хубаво свириш.-усмихна се.

-Не. Не е вярно.

-Така е. Учиш се бързо.

-Да... Но и преди съм свирил, но не професионално, нито пи учители... А и сега ти си тук и ми по-лесно.

-Свирил си? Затова си толкова добър!-усмихна се.

-Не съм... Свирих у един приятел.

-Но на мен ми харесва как свириш...

-Не е хубаво.

Не каза нищо, защото, ако беше казал отново "Свириш хубаво", пак щеше да се повтори "Не е така.", но после добави.
-Според мен.-усмихна се.