...Клуб...

-Защо трябва да е така.

-Не знам... Даже днеска научих, че имаш годеница...

-Стига!

-Както и да е.Кога ще е... сватбата?

-Никога! Освен, ако не е с теб!-Целуна я.

Отвърна на целувката му.Леко почервеня.

Галеше косите и.

Леко се притисна повече към него.

Прегърна го.

Усмихна се.
-Искам да си само мое!

-Винаги!

Усмихна се.

-От сега нататък.

-Да.Но все пак си годеник и на Даянда...-винаги се сещаше за нея.

-Защо така правиш... Тя ми е като приятелка.

-Знам, ама все пак ти е годеница.И като се сещам се натъжавам.

-Недей! Моля те! Аз не я виждам като такава. Не ми е годеница.

-Знам, за теб може би не е, но...-целуна го, за да не довърши.

-Кажи ми.-Каза без да отдели устни от нея.

Не искаше да развали мига и не му отговори все още.Седна в/у него и го целуваше.

Хареса му.
-Искаш ли някъде където да сме сами?

-Мхм, може.-прегърна го от врата.И го целуваше.

Усмиха се. И излезнаха вънка. Притисна я към колата.

Хареса й.Също го притискаше към себе си и го целуваше.

Галеше бедрата и.