Домът на Соуби...

-К-какво каза!?

-Харесва ми да съм с него. Той ми като по-малък б...брат.-Усмихна се.

-Да, така е! Но не и повече от това.

-Да...

-И да искахтре не можете Соуби е м-о-й!-Гушна го.

Погледна го.Не му хареса това, което каза, но не показа, каквато и да била емоция.
-Да, точно така.-погледна настрани.

-Не! И от къде съм твой! Не му вярвай Ритсука!

-Хм!

-Добре, спокойно.И да беше негов, мен не ме засяга.-погледна Соуби.Може би, малко съжаляваше, че каза това.

-Така ли?-Попита тъжно.-Ще те оставя у вас...

-Не аз ще си тръгна сам, аригато.-"Трябваше ли да го казвам? Защо не, какво ме засяга? Познавам го от 1 ден, а и е бил приятел на Сеймей."

-Не... Аз ще те закарам...

-Добре, Соуби.Аригато...-после погледна приятеля му.-Радвам се, че се запознахме.

-Аз също дете.

-Добре...-Тръгнаха.

Отиде да отвори вратата.

–Здравей.-Усмихна се на Ритсука.

Соуби излезна след Ритсука.
-Внимавайте Ритсука. Не се карайте.-Погледна ги.-Здравейте.

-Соуби... Няма да се караме.-погледна Сиел и Лизи. Усмихна им се леко.

-Здравей!-гушна го.-Хайде да тръгнем.

Намръщи се.
-Да Хайде!-Хвана Лизи за ръката.

-Добре Ритсука.-Тръгна да го целува по устните, но го целуна по бузата.

Също хвана Сиел за ръката.
-Да, да тръгваме.

Леко се изчерви. И си почисти гърлото.
-До после.

Погледна ги. Сети се за Себастиян. Изчерви се.

Погледна Сиел. Знаеше, че е болен и си помисли, че пак е болен.
-Добре ли сте?

-Сиел? Добре ли си?-разтревожи се.

Погледна го.
-Станал си червен.

–Добре съм. Хайде да ходим.-Тръгнаха.

-Добре.

–Щом казваш. Хайде да тръгнем. Но ако има нещо, ми кажи Сиел. ^^

Тръгнаха.