Общежитието.

Галеше косите и.

Усмихна се. Леко си затвори очите.

-Джулия!

-Да?-отвори си очите, за да го гледа.

-Не ме оставяй никога!

-Обещавам, че аз няма да те оставям.

-Благодаря ти! Търсихте толкова много. Ако Фей не ми бше каза, че си на Земята... Щях да продължа още да те търся.-"Май наистина е вярно това "Ако обичаш нещо дай му свобода"?"

-Така ли? Фей ли ти каза?-учуди се, но не показа много. Но все пак се личеше.

-Да...

-Не очаквах. Мислех, че няма да каже.

-Защо да не гоправи?

-А защо да го прави? Знаеш, че гледа да не съм толкова близо до теб...

-Тя... Реши да ми дава свобода.-Излезна от нея. И легна до нея.

Погледна го.
-Значи те разбира... Или поне мен. А ти обещаваш ли ми, че никога няма да ме изоставиш?

-Да.

Усмихна се.
-Благодаря ти.-после погледна нагоре.

-Винаги ще съм до теб.

Усмихваше се.
-Ако не беше казал тези думи, до сега да съм се върнала.

-Къде?

-Ми не знам.-засмя се.-Щях да се върна, нямаше да оставам тук.

-Така ли?

-Мхм. Аз отивам да се изкъпя.-изправи се.

-Добре... Отивам в стаята си... Ще се видим после.

-Добре.-влезна в банята. И започна да се къпе.

Фей влезна в общежитието.

Спайк излезна от стаята. И я видя.
-А! Фей!-Каза притеснено.

» Общежитието на Нощната Смяна
» Общежитието на Дневната Смяна