Общежитието.

Усмихна се.
-Радвам се за него.

Изправи се и й подаде ръка.
-Да отиваме някъде?

-Какво? Всеедно не знаеше.

-Не исках да го видя.

Изправи се, без да му пое ръката.
-Добре.

Усмихна с.е
-Хайде, тогава.

-О! Аз извинявай...

-Нищо!

Тръгнаха към някаква кръчма.

-Сега какво?

-Тск!

Джет звъна на Спайк.
-Спайк?

Бяха там.

-О! Джет!

-Джет!-Отиде до Спайк.

Поръча си нещо за пиене.

Той също.

-Кога ще ни измъкнеш от тук.

Гледаше телефона.

-Ами намерихме начин, но е трудно.

Изпи.
-Искам още.

-Бързаш.

-Тръдно? Колко трудно?

-Да?

-Ние ще дойдем. И по някакъв начин трябва да изкривим постранството.

-Има ли значение?

Подаде й една бутилка.

Вишъс я погледна. Усмихна се и изпи чашата си.

Намръщи се.
-С какво ще помага това?

-=.=" да!?

Ед мина пред камерата.
-Аз ще го направя! Така ще ви спасим!

Изпи цялата бутилка. И поръча още.

-Ъх... Джулия.-пиеше.

-Няма от какво да ни спасиш...

-Всъщност има!

-Ще видим според ситуацията.-Каза Джет.

Изпи и това. И леко се засмя.
-Оставих Спайк на Фей. Аз го направих.-смееше се.-Спайк не ме изостави, а аз... отново.-сега се натъжи.

-Джулия?-погледна я.

-Побързайте тогава приятели.

-Да вемете Спайк...-Каза с лека нотка на тъга в гласа си.

-Какво има Фей? Защо само Спайк? Без теб няма да тръгнем спокойно.

-Искам да отивам при него.

-Но той вероятно вече се е върнал. Да де, в пътя е сиг.

-Защо Фей? Заради това, че казах, че Джет не те иска ли?

-Изглежда, че не само той!-Запали си една цигара.-Казах, че ще отида във Франция.

-Какво? Защо да не те искам?

-Да, прав си.-разплака се.

-Не исках да те натъжа.-протегна се към лицето й, за да я погали.

-Ъм... Джет не е нужно да криеш.

Не каза нищо.

-Защо да го крия. Фей много ни помогна!

Бутна ръката му.
-Не.

-Джулия... Защо се натъжаваш? Спайк избра Фей. Той губи.

-Да прав си...

-Стига Спайк!-Тръгна към общижитието.

-Хей! Фей! Спайк извини и се! Ние ще дойдем.

-Стига.

-Но е така.

» Общежитието на Нощната Смяна
» Общежитието на Дневната Смяна