Голямата зала

-Тук наистина е страхотно.-беше щастлива.

-Вкусно? Сладко ли е?

-Ами...-Погледна близнаците.

-Дааа, много е вкусно.

-И е много сладко.


Искаше да види Один.

Облегна се на Селиг.Вече й се спеше.

-Аз ще го ям!

-Недей по-добре.

-Това е за Рон.Но ако и ти искаш и за теб ще има.

Да специално запазихме повече,защото и ние го обичаме.-каза невинно.


Гушна я през кръста.

Гледаше интересно летящите наоколо призраци.
-Жестоко.

-Не. Не ви вярвам. А и леля Ммоми ми каза да не ям или да не пия нищо от вас.

-Щом мама е казала значи има нещо вярно!

Засмя се.
-Не вярвайте на мама.

-Тя се опитва да спре нашия гений.-Засмя се.Прегърна Рон през рамото и незабелязано му сложи отварав бокала.Намигна на Джордж.

Загледа се в Дъмбълдор.Изглеждаше забавен дядо.

Реши да отхапе от пая. Бавно от хапа съвсем малко парче.

-Не! Катрин!

Излезнаха й заешки уши и зъби + за бонус опашка.Засмя се.
-Много й отива.-подаде й един морков.Погледна Фред.И се ухили.

Даде пет на близнака си.Захили се като идиот.


Селиг погледна близнаците и Катрин.Ушичките наистина й отиваха


Хърмаяни поклати глава неодобрително.Погледна Кристен.
-Здрасти.Аз съм Хърмаяни Грейнджър.А ти си?

-Приятно ми е.Аз съм Кристен,но всички ми казват Крис.

Разбра какво са направиули. Засмя се от сърце. И си извади едно огледало. И се засмя повече.
-Хей отиват ми.

-Не се ли ядоса? -Отпи от тиквения си сок.

-Да, трябва да го правим често на нея.-засмя се.

На Рон му се появиха слонски хобот а кожата червена на златни звездички,а на челото му пишеше Уизли.
-Знаеш ли Рони смятам,че червеното ти отива.

-Ами ест. Нали сте шотладци.-Засмя се.

-Хей!-Ушите му почервеняха. Но не се личеше.

Засмя се.
-Отива ти, РОн.-смееше се.

-Не се безпокой Рони.Скоро ще се махне.След около седмица две.-избухна в смях.

-И моето ли?

-Твоето също.-засмя се.-Зависи колко сте яли и пили.