Луна парка

Тук

Бяха тук.
-Йей! Да се качим на влакчето на ужасите. Макар само ние да сме истинския ужас там.

Засмя се.
-Май си права.Но все пак не бих отказал да те гушкам за успокоение.-каза го с перверзна усмивка.

Не видя усмивката му.
-Наистина ли? Но аз не се страхувам от там.

-Да отиваме тогава.

-Да!-Хвана го за ръката и отново го дърпаше.

Взе билети з влакчето.

Подскача. И го вмъкна вътре.

Седна близо до нея във вагончето. XD

Изчерви се. И се обърна рязко кън мего. Не очакваше да са толкова близки и се изчерви повече като видя, че само няколко сантиметри ги дели.

Усмихна й се и я прегърна през раменете.(момче е все пак)

Изчерви се повече.
/Да! /

Ами кефеше се. XD

Гледаше чудовищата. И измислените вампири.

-Толкова са нереалистични.-промърмори си.

-Да. Как могат да се плашат от тях?

-Не знам.-поклати глава и си я гушна.

Изчерви се повече. Но се згуши в него.

-Защо хората правят вампирите грозни,след като ние сме си красиви?

-Да. Не мога да се представя грозна. Много съм красива, за да съм грозна.

-Така е.

Усмихна се. И го целуна по бузата.

Хилеше се като идиот.Продължаваше да я гушка.

Възхити се на едно чудовище.
-Лол!

-Харесва ли ти?Само дано да не ме замениш с него.-пошегува се.