Акатски (Коноха)

Дейдара се засмя.
-Ех, сега, имаме си свои начин.-ухили се.

-Ще ми липсвате...

-Недей... Не си липсваме един на друг... Но ти си малка и на теб ти е позволено...-Каза Зецу.

-Да...-"Ще ми липсва. Ще ми липсва ли? Да."

-Хайде, не драматизирайте сцената.-каза шеговито и се засмя.Гушна я.

Гушна го също.

Зецу се намръщи. Все пак тя му беше като малка сестричка.

-Приготви се Риса... Довечера излизаме.

Пусна я.
-хайде, приготви се.

-Да... Нищо нямам за приготвене. Нали няма да си взема оръжията... Нямам лента.

Погледна я.

-Добре!

-Да...

Не знаеше какво да каже.

-Да тръгнем! Да кажем и на Пейн.

-Да брат...

-Добре.-излезнаха от стаята й.

Тръгна след тях.

Беше зад сестра си.

Отидоха при Пейн.

-Довиждане Пейн!-Прегърна го.

-Ъм...-Дойде ли време?

-Да.

Зецу беше в депресия.

Гледаше Риса.

-Хайде да се махаме!

-Да, хайде.

Не искаше да си ходи.

Прегърна я.

-Довиждане Дейдара... До година ще се видим. Ще съм пораснала тогава.-Усмихна се.

-Хайде не говори...

-Чао.

-Да.Ще се видим, може би по-скоро.

-Може...-Тръгна към портите.

Гледаше след нея.

Влезна в селото. И изича при пазачите.
-Помощ сър! Помогнете ми!

Отидоха при нея.
-Какво има?