Имението Фантомхайв

Намръщи се.
-Искам! Отиди и я питай!

-Добре ще я питам, но ще каже не.

-Добрее отивай!

Отиде при Мадам Ред и й каза.

Мадам Ред отиде при него.
-Анеглче! Няма да играеш баскетбол.

-Ще играя!-Разплака се. Е не беше истинско плачене.-Нищо не ми давате!

-Но си болен, ангелче.-натъжи се, че плаче.

Фини също се натъжи.
-Милорд. :icon_cry:

Себастиан беше най-тъжен от тях, че Сиел плаче, но не показваше.

-Искам да играя.-Вече плачеше наистина.

Мадам Ред го гушна.
-Добре, ангелче. Но оцебай на леля, че няма да играеш много?

Сърцето му заболя. / :icon_laugh:

/

Фини се разплака.

-Добре.-Спря да плаче.

Гушна го.
-Браво на теб, ангелче.-целуна го по бузката.

Себастиан леко се усмихна.

Фини спря да плаче.

-А сега можем ли да играем?

-Да.-Мадам Ред го гушна.

-Добре, довиждане...

-Довиждане, ангелче. И не играй много.-влезнаха в имението.

-фини да съберем Бард, Мейрин и Танака-сан... Ще направим отбор.

-Хай, милорд!-отиде да ги викне.

-Ооо, стига... Имам работа.-каза Бард.

Взе една топка и хвърляше към коша. После се обърна към прозореца на кухнята и гледаше към там с големите си сини ощи. Чака ше ги.

-Но, милорда иска така.

-Дообре.. Хайде.-излензаха вънка.

Мейрин излезна след тях.

-Ще играем баскет бол.-Погледна Фини.-Къде е Танака-сан?

Танака-сан идваше отзад.
-Хо-хо...хо.

Погледнаха го.
-И той ли ще играе?

Бард се държеше, за да не се смее.

-Да!-Намръщи се.-Какво му има?

-Хо-хо-хо...хо.

-Т-танака-сан?!-погледна го Мейрин.

-Пак е изпил чай... T_T

-Нека... Няма да играем със Себастиян, защото няма да ми дава да играя. Ще извикаме Греел. ГРЕЕЛ!

-Хохохо...хо...хо!

Греел идваше щатливо, въртейки се.
-Да, милорд?

-Ще играеш с нас баскетбол! Да си изберем отборите. Фини избирай отбора си.