Библиотеката.

-Ето, видя ли?

-Хм... да.

-Мама иска да отида на колеж.

-Да, разбирам.

-И нямам време и за това.

Слушаше я.

-Трябва много да уча.

Продължаваше да я слуша.
-Да.

-Извинявай май ти досаждам?

-Не.-усмихна се.-Разкажи ми. Ще те изслушам.

Учуди се.
-За първи път...някой иска да ме изслуша.

-Винаги.-усмихна се.-Разбира се... Ако продължаваме да се виждаме.

-Хм... Аз размислих. Искам да ви помогна.

-Благодаря ти. Какво те накара толкова бързо да си промениш решението?

-Просто. Искам да ви помогна.

-Добре. Тогава утре ела в ателието.

-Добре. а бележника ми?

-Утре ще ти го върнем.

-Добре.

Изправи се.

Тя също се изправи.
-Трябва да тръгвам закъснявам за училище.

-Добре. Довижднае.

-Довиждане.-Тръгна към изхода.

Той тръгна от другата страна, качи се в колата и тръгна.