Студиото /Киото/

-Ти ме помоли. Винаги.-Усмихна се. И след час беше готов. Беше чистил цялото студио. Погледна ги с радостна усмивка.-Готов съм момчета.

-Супер си, пич.-усмихна се Еиджи.

-Можеш ли да ми донесеш още курабийки, ако има със захар?

-Да. Ако няма ще ти направя.-Отиде радостно в кухнята.

-Благодаря.-каза Микото.

Нямаше курабийки. Натъжи се, че няма, но после се зарадва, че ще направи курабийки за прителите си. Започна да прави курабийки.

Чакаше курабийките си.

-След като си изядем курабийките е време да спим. Утре трябва да ставаме рано.-каза Еиджи.

Направи им курабийките. Отиде при тях с курабийките.
-Заповядайте.-Усмихна се и им остави курабийките.-Искате ли още нещо.

Микоко тръгна да каже нещо.

-Не! Нищо не искаме.-Бутна Микоко.

-Да, благодарим ти, Юки.-усмихна се.-След курабийките да лгеднем, става ли?

-Да!-взе курабийките.

-Вие лягайте аз ще уча.

-Но утре ще станем рано.

-Но утре имам изпити.

-А, добре учи. Но не лягай много късно.

-Добре! Обичам ви! Лека и мека. И да сънувате мечета!-Усмихна им се.

Засмя се.
-Лека.-отидоха в стаята си.

-Лека!-Учеше от половин час. Изведнъж електричеството спря. Огледа се. Уплаши се и започна да плаче силно.

Събудиха се. Отидоха в хола с някакво фенерче от запалка.
-Какво има, Юки?

-Тока спря! Страхувам се!-Плачеше.

Умино и Микоко отидоха при него.
-Недей, ние сме тук.-Усмихнаха се.

Погледна го. После леко се изсмя отиде до него и го гушна.
-Тук сме. Не плачи.

-Приятелите ти са тук. ^_^-светна му със запаклаката Микото.

-Благодаря ви!-Гушна ги.

-Много ли се уплаш?-Попита Умино.

-Да? Много ли се уплаши?

-Да. Много. ПОмислих, че никога повече няма да ви видя.-Разплака се.

Засмя се.
-Токът спря. Не е станало нищо.

-Уплаших се много. Щяха да дойдат чудивища.

Смееше се.
-Няма чудовища, Юки.

-Буууу.-нали беше тъмно, и Микото реши да ги излпаши. :icon_laugh:

Испищя и се скри в Умино и Еиджи. И се разплака.

-Микото!

» Общижитията /Киото/
» Кафенето на училището /Киото/
» Къщата на Yume /Киото/
» Музикалното училище /Киото/