Хогуортс експрес (1969г.)

-Да, да прав си... Лун... Много скоро ще ти върна услугата!-Той закопча панталоните си. И целуна бързо Лупин и излезна от кабинката и заключи вратата с магия за да се почистят спокойно.

-Да, разбира се. Бившият пазач бече страхотен... За 7 години е пропуснал само 3 гола... А биячите ни наистина са аграсивни и доста точни... Счупиха носа на пазача на Рейвънклоу...-Тя продължаваше да пропуска Джеймс.

Махна с пръчка и се почисти. Повтори движението и почисти и Сириус.


- Да, нали. И както каза гончиите са страхотни. Вкарват достатъчно голове, та дори да са без търсач могат да спечелят.

Сириус се усмихна.
-Много си добър вълчо!

-Да! И според мен... Надявам се ако ме приемаш в отбора и аз да съм добър като пазач!

Засмя се.


- Ще видим как се справяш. Ако не стане тази година ще те тренирам и догодина със сигурност ще си готова!

Сириус си метна мантията и разроши косата си на огледалото и отключи вратата, за да излешзнат, че вече се виждаше гарата.

-Аз се уча бързо капитане...-Тя се усмихна и седна по-близо до него.

Надяна бързо мантията и излезна.


- Не се и съмнявам Еванс. Все пак си най-умната вещица в цялото училище!!

Сириус влачеше Лун към изхона и мина през купето.
-Хей! Пристигнахме! Хайде Джеймс побързай отиваме да приготвим номера на 1 курс...

-Номера за първи курс ли? Няма ли да се откажете?-Лили попита ядосана.

Ремус се усмихна.



-Еванс. Не е нещо чак толкова лошо. То дори не е и номер. По-скоро добре дошли в Хогуортс от "Мародерите"!

-Да, Еванс, нищо особено... Само взривяващи се миризливи бомбички в спалните на 1 курс и разни със странен страничен ефект в храната им... Нищо особено... Само вечер в болничното крило... Ахахах миналата година главата на един първокурсник от хафълпаф се въртеше на 360 градуса с 90 киилометра в час.

-Да... ПОмня го! И заради това момчето сега се ужасява всеки път като се спомене за Грифиндор! На вас приятно прекарване!-Тя се изправи и тръгна да излиза от купето.

Джеймс сръга Сириус в ребрата,за да млъкне.

-Какво? Всяка година се хващат!-Той слезна от влака заедно с Лили.-Хей, Еванс... Не бъди толкова напрегната. Включи се с нас на забавлението.

-Ахаха, не благодаря! Вие се забавлявайте! И може би ако поумнеете малко тогава ще поговорим.

Ремус потупа Джеймс по рамото и също слезна.


Джеймс също слезна с наведена глава и унило настроение.

-Ама тя говори с теб ли? Май направих гаф? Хм?

Лили се качи на каретата и подаде ръката си на приятелката й да се качи също и хвърли един поглед към Джеймс.

Ремус отвори вратата на една карета.

Джеймс разтърси глава.
- Всичко е наред Лап. Рано или късно ще я спечеля ще видите!


Марлене се качи в каретата и проследи погледа на Лили.
- Не мислиш ли, че си малко крайна? Момчетата не са толкова лоши, а и шегите им са забавни.

-Луни, ти никога не ме наказвай така?

-Пропуснах ли нещо?-Опаш тичайки се качи в каретата.

-Ахахха, само го дразня... А, междудругото... Сириус си има приятелка...-Тя каза тъжно.

- Хаха ти все едно ще ми позволиш да те игнорирам. Здрасти Пити!


-Опаш! Къде беше приятелче?



- Ооо.- погледна тъжно към земята.- Предполагам, че се очакваше. Все пак той е Сириус Блек.

-нИКОГА! Изпусна много! Аз и Лун най-накрая тръгнахме! Нали цяло лято ти пишех за това!

-О!? О! Радвам се! Радвам се! Сигурно вечр през пълнолунията ще искате да си останете сами... -Той каза тъжно.

-Аха... Има много по-добри от него... Амии? Лупин? Той е умен и спокоен... Лонгботъм? Той също.

- Пити пълнолунието си е на нас четиримата.


- Освен това Опаш, ако тези двамата те игнорират винаги имаш мен!


- О Лили! Много си мила, но няма нужда. Аз съм добре. Това със Сириус беше по-скоро увлечение. Утре вече ще съм добре. А за днес имаме оправдание да ядем много шоколад и да обсъждаме момчета.- намигна й.

-Да! Но къщата на крясъците в останалата част от месеца си е наша!-Сириус каза ясно.

-Надявам се да не сме игнорирани! Какво ще правя без вас...

-Ахаха! дА! А бас държа, че този Блек няма да се ожени никога!

Разроши косата на Питър.
- Ние сме мародери Опаш, не се делим.


Марлене се изкиска.
-Женската популация ще е разочарована.

-Да, Опаш! Ние сме едно... Но ние с Лупин сме друго едно... На вас не ви позволявам тази единост с него!-Той гушна Лун собственически.

Опаш се усмихна.
-Да, ние сме семейство, нали?

Лили се засмя.
-Да... Все пак светът ще загуби един жених.

-Даа едно шантаво семейство,но все пак семейство.- усмихна се



Гушна Лили.

-Да, официално аз съм майка ви, а Лун баща ви!

Опаш се засмя развеселен.

-О, най-накрая простигнахме! Умирах от глад.

-Но Лаапп, мислех, че аз съм татиии!!!


Лун също се засмя.


Скочи от каретата.
-Да вървим да хванем хубави места на масата.

-Ти си големият син! Аз съм алфа, а Луни и добродушният татко. Хайде побързайте! трабва да омагьосваме храната!

-Пак ли!?-Опаш попита развълнуван.

Лили хвана ръката на Марлене и влезнаха в Хогуортс.