Кулата Грифиндор

Тук

Стоеше с другите пред портрета на дебелата дама и дръпна ръката на Селиг.
-Това не ми прилича на врата.-прошепна.

Беше зад Рон. Виждаше всичко много добре. Защото стърчеше с една глава над Рон.
-Е, Хайде де.

Брат и се появи зад нея.

Сви рамене и придърпа Крис.


Хърми искаше да спи.

прозя се.

Усети го. И се обърна.
-Дани!-Гушна го.

-Спри мъник. Още сутринта се видяхме. Хайде ела да влезнем.-Влезнаха.

Влезна с Кристен.


Хърмаяни влезна и се огледа любопитно.

-Уоу!Страхотно е!!!

-Ела искам да те запозная с приятелите ми. Само че Хари не го виждам. Нека. Ела.

Рони отиде и седна до камината удобно.

Лепна се за прозореца.
-Виж колко е високо тук,Крис!!!Не е ли върха?

-Направо върха.

-Добре. Хайде.

-Йей! Криси! Селиг. Ще ви запозная с по-големия ми брат. Даниел.

-Приятно ми е.-подаде му ръка да се здрависат.

-Здравей!!-поздрави лъчезарно.

-Ронито го познаваш.

-И на мен ми е прияно.-Усмихна се.-Радвам се, че имаш приятели мъник.-Но после погледна подозрително момчето. Все пак не искаше малката си сестричка да има общо, с което и да е момче.

Гледаше отекчено.Държеше Кристен плътно при себе си,за да не прави бели.
-Значи ти си големият брат за когото чухме.Играеш ли куидич?

-Биячите са върха!!!

-Куидич? Играех. Бях търсач. Но трябваше да се махам в края на миналата година заради контузването ми. Удариха ме с бладжър.

-Да... Счупи си ръката и крака.

-Доста гадно.Но куидича си е опасен спорт.Пак добре,че н е те е утрепъл онзи блъджър.

-Колко жалко!!!Още боли ли те?!-каза през сълзи.

-Да... Когато вали... Следоватрелно всеки ден.-Каза притеснен, защото плачеше.

-Защо плачеш?

-Спокойно дребосък.-гушна Кристен.-Не обича хората да страдат...много.

-Мхм.-кимна съгласявайки се със Селиг.

-Не ме боли... Много.-Разроши косата и.

-И аз смятам да съм куидич играч!-Каза решителна.

-Супер каква позиция?Аз смятам да се пробвам също...за пазач.-засмя се.