Из коридорите

Проследи погледа й.

-Наистина има готини момчета тук!

-Мхм.


Кай сякаш излезна от транс.Погледна момичетата и им се усмихна.
-Здравейте.

-Здравей.

-Здрасти.

-Здрасти.


Усмихна се и отново се изгуби в мисли.

-Сранен.

Замисли се също.

Видя една Картина изобразяваща битка и отиде до нея.



Изведнъж се сети нещо.
-Някой случайно да има нужда от помощ?

-Помощ? Хм... Да много... Може би най-много от всякога.-Каза Вики.

-Сериозно?-попита обнадеждено.

-Да... Трябва да намеря брат си.

-Това е лесно.-"Най-накрая имам работа!"

-Да... Но след това е страшно...

-Защо?

-Ам... Трябва... Да го убия.

-Съжалявам пич.С това не мога да ти помогна.


Усмихна се на Елрейн.
-Защо ти не ми разкажеш нещо за себе си?

-Ами... Живеех с родителите си. Но те са търговци. И аз отказах да пътувам с тях и ме принудиха да дойда тук и да уча в това училище. Било е безопасно. Но аз нямям никаква интересна цел като теб, като този и като на Вики.

-Просто не си я открила.Не се съмнявам,че ще го направиш скоро.

-Ами... Дано да е нещо, което ще има значение.

-Че то моето няма значение.

-Защо?

-Стремя се само да...само да...кхм да се забърквам в неприятности.

-Хм... И това е нещо...

-Не не можеш да ми помогнеш... Трябва сам да си върна крилата.

Погледна го учудено.
-И ти ли?


-Предполагам.

-Не, не ми казвай, че и ти. Да! При това баща ми го взе о.о.

-Вики си намери приятел.-Засмя се.

-Леле!На теб за какво ти ги отнеха?На беше заради неподчинение и съветите ми забърквали,тези които пазя,в по-големи неприятности.


Също се засмя.
-Май си права.