Из коридорите

-Не... Ами малко и това имаше неподчинение... Предупредиха ме поне 10 пъти да не пия кръв... И да не лягам с първото момиче, кояо съм видял... Да пазя моя човек, но той сам се пази! Даже не ми харесва!

-Приличат си...

-Тц.Очакват,че като сме ангели трябва да сме безгрешни.


-Прекалено ако питаш мен.

-Да! А какво да направя, че обичам жените! Особено, ако са в леглото ми! А какво да направя, че мразя Канаме! И, че съм вампир.

-Хм... Да не би да се забъркват в нещо?

-Ми че няма да гониш момичето я.-поклати глава.-И не е нужно да харесваш този когото пазиш.


-Уоу.

-Знам! Но какво да се прави... Жалко, че ми дадоха тази задача... Да стоя далеч от женските легла, те също... Да не пия човешки кръв...-Въздъхна.-И... да предам брат си на тях...

-Леле ти си по-зле пич.

-Да... А ти как ще ги получиш?

-Трябва ли да го чакаме?

-Трябва да спася 1000 "грешника".


-Не мисля.

-Оу! Тук ти е лесно...

-Ей красавецо!

-Мда.



Стоеше отекчено.

-Кажи красавице?-Обърна се към нея.

-Игвате ли?

-Ми беше ми приятно.

-Ела и ти... А те ме развеждаха из академията. Между другото аз съм Виктор.

-Аз съм Кай.

-Колко сладко име ^_^.

Благодаря.И твоето е хубаво.Къде щяхте да ходите?

-Ами към градината май. Нали момичета?

-Да!

-Добре там е хубаво.

-Да. Видях малка част докато падах.-Отново хвана момичетата.

Отново бутна ръката му.
-Ти сериозно искаш да пострадаш?

-Извинете ваше величество.-Каза саркастично.

Погледна го.

-Простено ти е.-отвърна му също саркастично.


-Ъм...Градината е насам.

-Да...-Тръгнаха натам.