:.:Мол:.:

Знаете какво е мол ;)

Зеро беше тук, влезе в зоомагазина и си купи доберман :3.Купи му каишка и кучешка храна, след което тръгна.

Бяха тук. Тя видя приятелите си.
-Ето ги сладурче.-Тръгнаха натам.

Тръгна след нея.

-Здравейте. Ето го красавеца, за който ви говорих.

-Приятно ни е.-Казаха в един глас и му се радваха.

-Ъмм...Здравейте.-изчерви се.

-Къде го намери. И аз искасм един такъв сладур.

-Намерете си сами. Той е само за мен, а да и за онее-чан.

Погледна ги.
-Аз съм за оний-сан...Да има и по-малко и за Хелсинг.

Расмяха се. И го целуна по нослето.
-Е приятели... Тук съм, за да се сбогуваме. Без мен ще продължите. Подадох оставката си и верятно ще ме убият... Е, ако успеят разбира се.

-Неее >_<" Няма да те убият...Аз ще те пазя!-усмихна се.

-Видяхте ли? Казах, че няма да могат да ме убият.

-Това стана добре сис... Ние също подадохме оставка... Все пак ние не можем...

Хелсинг запуши устата му.
-Хехе ^^".

-Аз съм твоя пазител... :m87: Аз искам мелба.

-Мелба. Да.-Тя изтича бързо до кафенето. Поръча мелба и се върна.-Така да ние не работим... за това което работим... А за отмъщение все пак... Отвлякоха ни... Може и да сме убили родителите си... Всичко е възможно.

-Защо говорите така?-погледна ги леко уплашено.

-Ъъъммм... Ем говорим...за нашатъа работа... Вие с брат ти нер убивате ли?

-Ние не убиваме родители.

-Ъ... Ние също слънце, но...

-Но те са лоши... Затова ^_^.

-Няма лоши родители ^_^

-Да... Слънце забрави за родителите? Вие какво ще правите?

-Ние? Ем, мислехме отново да се съберем... И да започнем от гробаря.

Ядеше мелбата си.

-Гробаря!? Не, не го давам... Защо от него?

1. -Защото е най-опасният... Дори и от шефа.
2. -шефа? Знаеш ли кой е? Как ще го унищожиш?
3. -А, едва ли гробаря ще ниу остави живи?

Гледаше ги...И си ядеше мелбата.

-Мхм... Права е... А... шефа и той 100% са съюзници!

2. -Те се мразят!
3. -Права е!
1. -Е, това не им пречи да са съюзници. От къде знаете, че не ни лъжат... Ти какво мислиш да поравиш?

-Аз? Аз мисля да остана с Котаро.

-Мхм ^_^

Жиро отиде при тях.

Усети, че той е тук. Обърна се.
-Онее-чан?

2. -О, сегха разбирам защо искаш да останеш с Котаро.

Тя се исправи ядосано.
-Хей, не е вярно. Моята единствена любов е Котаро. Нали слънце?