:.:Мол:.:

-Да.

-Срга аз ревнувам...-оправи шапката си.

Котаро се обърна към него.
-Оний-сан.

Тя беше червена.

1. -Е, сис... Да се сбогуваме...
3. - Няма да те забравим за шефа и гробаря.

-Не гробаря...

2. -Никога няма да те забравим.-Прегърна я и се разплака.

-Те ли са ти приятели?

-Мхм онее-чан.-Прегръщаше я.

1. -Групова прегръдка.
3. -Мхм.-Пегърнсга се,

Тя също се разплака.
-Е, до тук приятели... Обичам ви. Вие сте ми единственото семейство.

Гледаха ги.

-Е, сбого... до тогава.

2. -Сбого.-Тръгнаха.
1. -Може би ще се видим в някое щастливо събитие.-Той прергърна номер 3 и тръгнаха.

Тя плачеше. Инстинктивно прегърна Жиро.

Разшири очите си.Също я прегърна.


Котаро гледаше към, 1, 2, 3.

-Останах сама!-Плачеше.

-Имаш м...нас.-усмихна й се.

-Мхм ^_^ -Котаро се съгласи с Жиро.

-Хонтони? Мога ли винаги да съм с вас?

-Разбира се...Няма да те оставим сама.

-Ааа...Хонтони?!-гледаше радостно.

Сега плачеше от радост и ги прегърна двасмата.
-Благодаря ви. Добре е да знаеш, че не си сама и няма да останеш.

-Можеш да ни се довериш.

-Мхм.

-Доверявам ви се. Даже повече отколкото трябва... Това е плашещо.

Засмя се.
-Вече е време да се приберем.

-Да.

-Да и аз така мисля.-Метна тезачката си на гърба си и тръгнаха.