улиците.

-Добре, отивай.

-Нали щеше да говориш!?

-Мхм.Ще говоря.Тогава да тръгнем.

-Добре.-Намръщи се.-"Толкова ли е трудно да имаш приятели!? Без да те отбягват!? Мразя Япония =.=!"

-Какво има, мъник? Защо се намръщи?

-Нищо...-Каза унил.

-О, хайде.Не се дразни.Какво има?

-Нищо... Изморен съм...

-Добре, така и така ще стигнем до болницата, там ще си починеш.

-Да...-Сега беше по-кратък с него...

/Моля?!/
Вървеше в една линия с него.Прозя се.

Отдалечи се една крачка.

-Какво има?

-Нали си лош!?

-Казах, че към теб не съм.

-Нека... Тора ще се ядосва...

-Ах, от къде ли ти казах, че съм лош?! Добре, не съм такъв.Просто ти казвах, да не се доверяваш толкова лесно и бързо.

-Аз не се доверявам толкова лшсно и бързо! Освен, ако не харесвам някой!

-Мен значи не ме хареса?

-Хатресах те... Но ти не искаш да сме приятели.

-Защо пък милиш така? Винаги съм искал да имам приятел като теб.

-Ама искаш да се плаша от теб и да се отървеш от мен...

-АКо беше така, щях да тръгна.

-Къде?

-Т.е., ако исках да те разкарвам, щях да си тръгна из града.Все пак тук живея.