улиците.

-За съжаление ти си си отвратителен както преди..щом не ти се занимава с мен,просто ме остави на мира.Сайонара.-каза и тръгна към дома си.

Погледна след нея тъпо.И я хвана за ръката.
-Първо..благодаря ти, старяа се...второ.. престани вече след всякакъв проблем да бягаш!

Дръпна ръката си.
-Първо..не бягам.. и второ..не си мисли че ще остана с теб,след като не ми казваш нищо..Щом искаш да останеш незабележим от тези който те убиха,просто го направи и не се занимавай с мен..Пеживях достатъчно,само с мисълта както изглежда,че си БИЛ мъртав

-М, значи си се натъжила...-усмихна се.-Нямам време за никави обяснения, като се настаня ще ти разкажа вс.

Тя все още беше леко намръщена.
-Добре...

-Благодаря, че разбираш.-усмихна й се благодарня и тръгнаха напред заедно с нея.

-Нунали знае ли,че си жив?

-Не, само ти знаеш.Но все още не мисля, че искам да знае.

-М...-погледна настрани.

А той погледна нея.

-Къде отиваме..-Каза като още гледаше настрани.

-Да си намеря дом.-оглеждаше се.

Въздъхна..

Той също въздъхна, вървеше все така мълчалив.

***
Бяха на улиците.

-Твоята усмивка ми стига да забравям за всичко.

-Днеска се усмихна повече, отколкото трябва.

-Това ми е достатъчно Сиел.-усмихна се, седна до него и по-билзо.

Погледна я. Изчерви се. И се отдалечи.

Тя също се изчерви, като го видя, че той се изчерви ;D Реши засега ада не казва нищо, защото днеска достатъчно беше сладък...

Облегна се. Спряха пред двора и.

Бяха на улиците.

Сиел заспа по пътя.

След малко бяха пред двора.

***
Лизи беше из улиците, вървеше към имението си.Докато не срещна един магазин пълни с плюшени мечета.Тя влезна там.Защото се сети за Сиел.После се ядоса и излезна от магазина.Не искаше да се върне в имението си, но нямаше друг избор.Стравухаше се да е сама през вечерта и тръгна към имението си.

Себастиан намери Елизабет.
-Лейди Елизабет.-взе я на ръце.-Младия господар, много се разтревожи за Вас.-веднага тръгна към имението.