..Градът..

-Ооо! Ами това е чудесно.- каза разочаровано.

-През тези дни мислех само, дали ме харесва и тя? Дали ще ми даде шанс, дали ще ми приеме чувствата или ще ме отпрати подигравайки ми се... Но днес говорих със Саске... И разбрах, че и тя ме харесва...-Той все още нямаше смелост да й каже.

- Радвам се за теб Наруто-кун! Желая ти цялото щастие на света!- сърцето болеше

-Ъм... Все още ме страх да й кажа за чувствата си, дори и след като знам за нейните... Тя в момента ми изглежда като недосегаема... Много над моето ниво... Аз съм просто Наруто... А ти... Ти Хината... Ти си Хината!

Премигна няколко пъти срещу него. Не можеше да проумее точно какво става.
- Ъм На-ру-то-кун!

-Хината... Приемаш ли чувствата ми?

-Наруто-кун!- прегърна го силно.- Оообичам те!

-Хината-чан! Съжалявам, че не можах да те забележа до днес! Ако не беше Саске и сега нямаше да мога да ти кажа!

- Няма нищо. И аз съжалявам! Също можех да ти призная по-рано

Наруто я целуна вместо да й кже нещо. От месеци го чакаше.

Първоначално замръзна. Но после му отговори и прокара ръка през косата му.

Наруто я прегърна през кръста.
-Искаш ли да пропуснем кръчмата и да отидем в гората?

- Ам, ъм Нруто-кун! Не мислиш ли, че малко избързваш?

-За какво бързам?-Той изглеждаше объркан. Беше толкова чист и невинен, че не знаеше за какво си мисли Хината.-Имам запаси на раменб в чантата си!-Той каза ентусиазиран.-Хайде деее! Сега ако отидем там Саске ще ми се подиграва... А и вече и Сакура знае... В момента единственият ни приетел е раменът

- Ооо толкова си сладък!!! Добре да вървим.

Наруто се изчерви.
-Така ли мислиш наистина?

- Естетвено,че го мисля!

Наруто се изчерви повече и бавно колебливо протегна ръката си към нея, за да я хване. И я хвана лекичко.

Стисна леко ръката му и се усмихна срамежливо.